Включването на ДДС покачи крайната цена на проектите за модернизация на армията

Правителството предложи на Народното събрание да приеме проекта за инвестиционен разход „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада“ и актуализирания проект „Придобиване на нов тип боен самолет“. Те са част от цялостната концепция за модернизация на въоръжените сили. Третият план, този за 2 нови кораба за флота, засега е на задна позиция, макар че „Министерство на отбраната“ не се е отказало от него. Преизчисляването с включен ДДС оскъпи проектите.

Инвестиционният проект „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада“ предвижда придобиване на 150 броя бойна и специална техника за три батальонни бойни групи, на системи и допълнително оборудване, както и обучение на състава. Времевият интервал за неговата реализация обхваща 12 години. Прогнозната стойност е в размер на 1 милиард и 464 милиона лева с ДДС.

Инвестиционният проект „Придобиване на нов тип боен самолет“ предвижда придобиването на 16 самолета на два етапа. През първия етап, който е финансово осигурен с 1 милиард и 800 милиона лв. с ДДС, е предвидено да се придобият не по-малко от осем бойни самолета. С тези средства се предвижда придобиването на летателните апарати, средствата за наземно обслужване, средствата за обучение, обучението на състава, първоначалната интегрирана логистична поддръжка (за период от 3 години) и въоръжението.

Общото поскъпване на двата проекта след прилагане на ДДС е около 500 мрн. лева. По-рано военният министър Красимир Каракачанов заяви, че ще се стреми да вкара за одобрение до края на май и проектът за патрулните кораби, но не е ясно дали ще успее. Ако това стане, общата цена на превъоръжаването, която сега е над 3,2 милиарда лева, ще скочи с още 1 милиард. Тъй като стойността на трите най-големи сделки за осъвременяване на армията е мисока дори и за по-богати страни, има съмнения дали нещата ще бъдат доведени до успешен завършек.

Каракачанов изрази надежда до края на годината „да сме пред договор или със сключен договор“. Той се зарече в избора значение да има само добрата оферта, а не „политически или геополитически“ съображения.

Правителството одобри и предлага на Народното събрание да приеме и доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили за миналата година. Документът отразява текущото състояние на военните аспекти на националната сигурност и резултатите от изпълнението на политиката в областта на отбраната през 2017 г. С него Министерският съвет представя изводи и насоки за съсредоточаване на усилията през следващия отчетен период.

Основният извод от документа е, че българските въоръжени сили са в състояние да изпълняват задачите си, но със затруднения и повишен риск. Констатираните проблеми са свързани с недокомплектоване на щата с военнослужещи /което е достигнало 20% от щатния състав и засяга в най-голяма степен „Сухопътни войски“/, недостатъчното ресурсно осигуряване и затрудненията по поддържането и развитието на отбранителните способности.

В доклада се посочва, че усилията на ръководството на Министерството на отбраната през 2018 г. ще бъдат концентрирани в:

• изпълнение на дейностите по „Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили 2020“;
• изготвяне на пътна карта за разработване на дългосрочна, всеобхватна и финансово осигурена програма за развитие на въоръжените сили след 2020 г.;
• реализация на разчетите в приетия Национален план за увеличаване на бюджета за отбрана на 2% от БВП до 2024 г.;
• стартиране на трите основни модернизационни проекта за въоръжените сили;
• попълване на вакантните места във въоръжените сили и окомплектоване на доброволния резерв;
• изграждане на способности за киберотбрана и др.