На 41-годишна възраст и след деветгодишно господство като световен шампион по бокс, Владимир Кличко смята, че е постигнал всичко, за което е мечтал като боксьор. Но в този спорт най-често в сравнение с другите сме виждали скоропостижно завръщане на „пенсионирани“ състезатели. Роб Бонет от рубриката Extratime на ВВС попита украинеца дали наистина е окачил ръкавиците си завинаги на пирона.
– Защо реши да се откажеш?
– Защото беше във възможностите ми, беше точният момент. Усетих, че точно сега е времето да го направя. Това беше най-трудното решение в моя живот. Тогава не знаех какво ще стане с мен, с моя живот, с ежедневието ми, с мислите ми. Но днес, след като минаха няколко месеца, мога спокойно да заявя, че решението ми е правилно.
– Сигурен ли си, че то е окончателно? Никакъв шанс ли няма да се завърнеш на ринга?
– Никога не казвай „никога“! Спортът е виждал много примери на хора, които се завръщат там, където са решили в даден момент, че времето им е свършило.
– Значи все пак някой ден можем да те очакваме отново на ринга?
– На този етап не мисля да го правя, щастлив съм там, където съм. Естествено, боксът не ми е безразличен. И сега спортувам всеки ден, но смятам да стоя извън ринга.
– Все пак сме ноември 2017 г. Може пък и да си смениш мнението през януари 2018 г.
– Не знам. В момента съм на 41 години. Но пък и това не е от такова значение, тъй като един Джордж Форман се завърна на ринга на 45 (смее се). Знам ли, може като минат няколко години да си кажа – защо пък да не се върна на ринга. Но, честно казано – аз самия си пожелавам на себе си, никога да не се завръщам. Не знам какво ще стане, ако се върна. Бях там, направих го, видях какво е. Дал съм достатъчно от живота си на спорта.
– Смяташ ли, че си постигнал всичко в бокса?
– Като спортист ли? Естествено! Няма как отговорът ми да не е положителен. Резултатите, които съм постигнал, го доказват.
