Владимир Любомиров Левчев е български поет, писател, журналист, политик, активист на „Екогласност“ и преподавател в Американския университет в Благоевград. Син е на поета Любомир Левчев. Владимир Левчев е автор на стихосбирки и романи, издадени в България, както и пет стихосбирки, издадени в САЩ. Превеждал е на български стиховете на Елиът, Гинзбърг, Кюниц, Хенри Тейлър, Висоцки, както и „Бхагавад гита“. Сътрудничи със статии за политика и култура на вестник „Дневник“ и други периодични издания.
Как бихте коментирали предложението 24 май да бъде национален празник? Уж всички твърдят, че това е най-българският празник, а се надигна такава истерия срещу него?
Кирилицата, която повечето хора по света знаят като „руската азбука“, е създадена в Първото българско царство вероятно от Св. Климент Охридски или друг от учениците на Св. Кирил, поканени в България от княз Борис. Кирилицата е най-големият принос на България в световната (не само в славянската) култура и история. Това е и най-светлият български празник, честван още преди Освобождението, от 1851 г. Първо в Пловдив.
На 24 май честваме културно Рождество, а не героична смърт, или „освобождение от робство”, за което трябва да благодарим на Русия. Със създаването на кирилицата и първия превод на Светото писание на славянски език, България, чрез Киевска Рус, е всъщност културният родител на московския ни освободител. Впрочем, трети март е денят на възшествието на трона на цар Александър II Освободител — наречен така, защото е освободител на крепостните селяни в Русия. Идеологемата за освобождението ни от турско робство от Русия ни поставя в подобна позиция на “роби“, освободени отвън.
Разбира се краят на Руско-турската война е предпоставка за създаването на Княжество България. Така че 3 март (денят на подписването на Предварителното мирно споразумение между Османската и Руската Империя през 1878 г.), както и 6 и 22 септември (денят на Съединението и Денят на Независимостта) трябва да продължат да бъдат официални празници в България. А би трябвало да се включи като официален празник и 16 април, денят на приемането на Търновската конституция, с която всъщност се създава Княжеството. Въпросът е кой от тези официални празници да е Национален празник.
Освен, че е празник на културно Рождество, на българската просвета и култура, както и на приноса на България в световната култура, 24 май би трябвало да е отвъд личните ни политически пристрастия, празник, който не ни противопоставя, а ни обединява – обединява всички граждани на България, пишещи на български език с българска азбука. Затова според мен тази дата е най-подходяща за наш национален празник.
Заслужават ли си промените в конституцията колаборацията с ДПС и с ГЕРБ? Тук имаме предвид съдебната реформа и реформата в института на служебното правителство.
Колаборацията на ДПС с ГЕРБ не е нещо ново, макар и да се е случвало задкулисно до сега. По-смущаваща би била колаборацията между ПП-ДБ и ДПС. Tук става дума не за проблеми с партията ДПС по принцип, а за нейното нежелание да се разграничи от Пеевски, който е разследван по закона Магнитски и изобщо за някои корупционни практики в тази партия с „обръчи от фирми“. Очевидно имиджът на Пеевски се “изпира” от ДПС в процеса на съвместната им работа с ПП-ДБ и ГЕРБ по промени в конституцията. Но съдебната и конституционна реформа изисква квалифицирано мнозинство в Народното събрание. Става дума за принципно важни неща за България. Можем ли да се откажем от нещо, което е жизнено важно за България, за върховенството на закона в страната и за нейното евроатлантическо бъдеще, защото промените се подкрепят и от някой, който е наш опонент, или политически враг? Тук не става дума за компромис с принципи и идеи, а за неизбежната нужда от квалифицирано мнозинство в парламента, за да има конституционни промяна.
Освен това, ако тази “ сглобка” или “некоалиция”, както иронично наричат мнозинството зад това редовно правителство, не се беше случила, България, която е парламентарна република, щеше да продължи да се управлява еднолично от Президента чрез назначавани от него служебни правителства без парламентарен контрол.
С какво си обяснявате проявяваната напоследък политическа сговорчивост на Борисов и Пеевски? Защо те се съгласяват с предложения, които досега са отхвърляли?
Всъщност отговорът ми на предишния Ви въпрос отговаря и на този. Но по-важният въпрос е дали “изпирането” на Пеевски и Борисов в това ново мнозинство за конституционни промени не отблъсква избирателите на Демократична България и на Продължаваме промяната. Смятам, че постигането на целта е жизнено важно за бъдещето на България, а тя не може да се постигне без про-евроатлантическо мнозинство в Парламента. Без тази конституционна реформа, касаеща главно съдебната система и прокуратурата, България не може да очаква интеграция в еврозоната и Шенген. Нито отлепване от дъното – като най-бедна страна в Европейския съюз. Защото това, което ни дърпа надолу и влияе силно и на жизнения стандарт и на националната ни сигурност е корупцията, подпомагана от проблемите в съдебната система.
Помогна ли войната в Украйна да се консолидира българския политически живот и успя ли тя да ни освободи от дългогодишната руска зависимост на страната ни в определени сфери?
Надявам се, че отговорът на този въпрос е, и ще бъде, положителен. Войната в Украйна ясно разграничи про-евроатланитечските от про-руските сили в България. Руската зависимост датира още от преди Освобождението. А по думите на Левски, “който ни освободи, той ще направи това, за да ни подчини отново в робство”. След като Русия категорично застава против Съединението, ясно се очертава политическото противопоставяне на русофили и “западници” у нас. След окупирането на България на 9 септември 1944 от Съветската армия, Русия, вече съветска, започва да се наричана “двоен освободител на България”, а всъщност ни превърна в Съветска колония. До падането на комунистическия режим, България на практика не беше независима и суверенна държава, а се управляваше от Москва. За съжаление у нас проруските сили се дегизират като български националисти. Мисля че войната в Украйна прави тази дегизировка все по-малко убедителна. Ясно е, че не можеш да бъдеш български патриот и да защитаваш завоевателната война на Русия в Украйна, защото ние ще сме следващите, ако Украйна бъде победена.
А на тези руски агенти в нашия политически живот, които казват, че ЕС бил новият Съветски съюз, мога само да кажа, че в ЕС се влиза с молба и изпълняване на икономически критерии, а не както в Съветския съюз – с нахлуване и окупация на армия “освободителка”. Путин сам твърди, че воюва с целия Европейски съюз и НАТО. И специално България беше посочена като вражеска страна. С други думи, ако Украйна бъде победена, следващите сме ние. Да бъдем против Украйна или за “мир” , при който голяма част от Украйна остава окупирана, означава да бъдем против България.
Още актуални интервюта – четете тук
