Македония
На снимката: Владимир Перев

Владимир Перев е общественик, македонски българин, бивш телевизионен журналист, работил в Македонската национална телевизия над 30 години до 2004, но уволнен заради пробългарските си прояви. Баща му Харалампи Перев е български офицер, служил в Българската армия и през двете световни войни, като за кратко е избран от прилепчани за кмет на Прилеп преди установяване на българско управление. 

Г-н Перев, напоследък в публичното пространство в България се завъртяха различни данни за броя на българските граждани в Република Северна Македония. Знаете ли колко са те?

Официални данни тук в Македония нямаме. В България никой не е проявил интерес да ги обяви точните данни. На базата на някои мои разговори с Агенцията за българите в чужбина бройката е между 110 хиляди и 130 хиляди, заедно с тези, които чакат да завърши процедурата.

Според вас колко от тези хора смятат себе си за българи и колко от тях са злоупотребили, за да получат български паспорти?

Ако говорим за „коварните” типове, тази бройка е много висока. Има два или три типа хора, които имат българско гражданство или са си подали документите за това. Едните са онези, които на всяка цена търсят българско гражданство, за да заминат за Европа и да си улеснят живота – образование, работа и т.н. Другата група също е много сериозна бройка, но рядко се споменава в България. Това са хора, които имат връзки в политиката в Македония и очакват, че в бъдеще тя няма да устои като държава, ще се разпадне и ще бъде поделена, ще има вътрешна, гражданска война. Така искат да осигурят себе си и семействата си при тежки обстоятелства. Има и друга група, която търси това гражданство заради бизнесите, които може да се водят по-лесно чрез български паспорти. Има и една група, която не е много голяма, но не е незабележима, която го иска, защото наистина са българи и които дори не го крият пред властите. Но всички тези са извадили документ, че дядото или бабата са българи, учили са в България или в Европа и се припознават като част от българската етническа общност.

Какво кара тези хора да смятат, че в страната ще има напрежение и дори ще се стигне до нещо по-сериозно?

Това са всеизвестни неща. Македония е най-несигурната и нестабилна държава в Европа. Дори след 1990-та. Била е обект на преговори между Сърбия и Гърция. Това е единствената страна, която е доживяла гражданска война след 2001-ва – борбата с албанските сепаратисти, където беше употребена армията, включително и българските танкове. При най-малкия потрес – икономически, финансов или политически, ще се разпадне отвътре. Това е факт.

Как ще коментирате изказването на Любчо Георгиевски, който даде рецепта за излизане от кризата. Правилно ли разбрахме, че призова България и Северна Македония да признаят общото си минало и различното ни настояще и бъдеще?

Любчо Георгиевски е един от редките македонски политици, които винаги са искали да подобрят отношенията с България. Той е направил, колкото е могъл – даже повече. Той се превърна в една мишена на македонските националисти. Това, което той го каза, го повтаря всеки – министър Захариева, Каракачанов и други. Още през 1992 позицията на Каракачанов е, че до 1944-та „Илинден” признава само българска етническа общност в Македония, след това всичко е македонско. Тази позиция е подкрепена и с декларация на българския парламент. Нещата, които ги казва Георгиевски, са казвани отдавна. В Македония всички искат да не се чува българската дума, а да се чува думата само на лъжепатриоти. Георгиевски стана мишената, защото на Каракачанов и Захариева не могат да направят нищо.

Това е единствената правилна позиция. Прояви на македонизъм и македонски сепаратизъм е възможно да е имало и в миналото. Но македонската идея и македонската нация започва с указ 1944-та. Декларации има колкото искате. Америка, например, има стотици декларации за отмяна на робовладелството, но реалната отмяна става с акт. Същото е и тук – ако някой се е чувствал македонец през 19 век, това е личен избор. Но официално съществуване на македонска нация и части от държавност, има след 2-ри август 44-та. Баща ми и дядо ми починаха като българи, например.

А защо според вас в Република Северна Македония има все още такава яростна антибългарска кампания, а няма кампания реално срещу Сърбия или Албания, с които отношенията са реален политически проблем?

Този въпрос е за докторска дисертация. Първо, сърбите са победители в две световни войни и една балканска война – втората междусъюзническа. България е губеща. Това е второто. Хората обичат да се идентифицират с победителите, а не с победените.Това е едната част на въпроса. Другата част, по-сериозната, която често споменавам, е срамното безучастие на българската държава последните 50-70 години да защити македонските българи. Комунистическа България на Тодор Живков, на Лев Главинчев  – по потекло македонец, които избиха всички напредничави и демократични политици в България и ликвидираха почти цялото ВМРО, бяха с аплаузи поддържани от Македония.

В същото време сърбите и комунистите в Македония избиха целия македонски елит, като в България и след това нещата се примириха. Македонските българи останаха изоставени. Те няма накъде да се обърнат за помощ. Към кого ще се обърнеш за помощ – към Югославия или към България? Към Тито ли ще се обърнеш за помощ или към Тодор Живков? Това направо е смешно. Това е трагикомедия. Младите генерации, под силен натиск на сръбската пропаганда гледат да оцелеят и приеха това, което е. Историците написаха по една камара книги и ги сложиха в библиотеката –  с неточни исторически данни. И от историческата комисия не искаха да признаят, че това не е истината. Не става така. Все пак, каквито и да са мошеници, това са хора. Това е, проблемът. Без да се занимаваме с народопсихология и някакви събития, които изобщо не са важни. Важно е, България след втората световна война, не се показа достойна за своето минало и на своите исторически задължения към себе си, към своите сънародници и към общата политика на Балканите.

Според Вас кое ще надделее в Република Северна Македония – проевропейският прагматизъм, който предполага загърбване на миналото и поглед напред или ще надделее носталгията по титова Югославия?

Носталгията по Титова Югославия я имат само хората, които никога не са живели по това време, които не помнят как е. Това са легенди. Илюзията и самозалъгването са страшни неща. След това идва дали ще надделеят европейските ценности. Мисля, че в Македония досега не е имало буквално нито едно правителство, което е искало Македония да се присъедини към Европейската общност и да има почит към ценностите на тази общност. Това е защото те нямат качествата да ръководят и те ще бъдат последните хора на Европа. Те не искат да ходят в Европа. В момента от демократическия съюз на Заев, които твърдят, че толкова много искат да се присъединят към Европа, тяхната истинска цел е да се доближат колкото може повече към Путин. Те са свикнали на диктатура, на култ към личността. И Путин с неговите ниски морални качества ще им помогне по-дълго да управляват един измъчен и окраден народ.

Тоест, това, което се говори в момента – за стремеж към вропейското семейство, според вас не са искрени?

Абсолютно не са. Това е само хвърляне на прах в очите на онези македонци, които искат да са част от съюза. За да не се създава напрежение и да няма демонстрации. И двете партии говорят за Европа, и Митковски говори за Европа, и Заев. Но не са мръднали една йота към европейските ценности, освен декларативните изяви. Македония е една недемократична държава, пълна с шовинизъм и омраза. В Македония политическата ситуация е много по-сериозна отколкото се вижда в момента. Ние само виждаме върха на айсберга. Отдолу се случват много по-страшни неща. Затова Македония изостава и има най-нисък БВП в Европа. Затова там нито един човек не е ваксиниран, освен ако не е лекар. Не можеш да вземеш нормален кредит. Ако ги съберете заедно, това са страшни неща.

Заев няма парламентарна мощ и не разполага с достатъчно депутати, за да може да прокара такова решение. Второ, в Македония никой не иска да разбере, че за да се влезе в Европа трябва да се мине през София. Всъщност всички го знаят, но това се счита за лично и професионално унижение. И са прави. Македонските политици и историци от 50 години плюят срещу България. Плюят по Каракачанов още от 1995, например. А сега трябва да отидат при хората, за които са говорили всичко най-лошо и да се разберат с тях. С какви думи само се обърна към Екатерина Захариева  македонски журналист…

Тъй като споменахте Каракачанов, как оценявате патриотичните напъни, както на българското, така и на македонското ВМРО? Оценявате ли ги като положителни за Македония или това е идея основно за техни политически цели?

ВМРО, и в Македония, и в България си имат политическа програма и с правата, които им се дават като политици, те намират начини да останат на политическата сцена и да стават депутати, министри и т.н. Вината не е в политиците, а в народа, който приема или не приема това. Това е първото. Аз винаги съм казвал, че единственото нещо, за което трябва да се борим е по-голяма степен на демократизация. Да имаме по-големи демократични права – право на информация, право на инспекция на работата на държавните структури, на държавните чиновници. Тогава ще се разбере кое е истина и кое е груба, брутална лъжа и всичко ще си дойде на мястото.

Конкретно за тези две партии. Разбрахме, че гледат политическите цели, интереси и програми, но дали те играят деструктивна роля?

Не, нито една партия не играе деструктивна роля в политическия живот на никоя страна. Партиите са коректив на действащата олигархия. Даже партията на новите фашисти във Франция имат ролята на коректив. Даже нещастните партии, които са наследници от миналото и които нямат какво ново да кажат. Например БСП. Българските социалисти два века говорят едни и същи глупости и нищо кой знае какво не са направили толкова за България. Но и те са нужни като коректив. Това обаче на значи, че трябва да бъдат главната власт. Някой да изкаже мнение, че някоя партия е вредна и не бива да съществува е първата крачка към автократизъм и диктатура. Това го видяхме при еднопартийната система на Тодор Живков.

 

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!