Владимир Перев е общественик, македонски българин, бивш телевизионен журналист, работил в Македонската национална телевизия над 30 години до 2004, но уволнен заради пробългарските си прояви. Баща му Харалампи Перев е български офицер, служил в Българската армия и през двете световни войни, като за кратко е избран от прилепчани за кмет на Прилеп преди установяване на българско управление.
Защо в Северна Македония реагираха така остро на изказването на държавния секретар на Португалия по европейските въпроси Ана Паула Закариаш, че македонският език е бил част от българския предизвика остра реакция?
В Македония за първи път се разбра и чу от представител на ЕС,че македонският език някога е бил част от българския език. Той даде ясен и откровен сигнал. Стана пределно ясно, че става дума за културни и духовни пространства. Досега винаги ЕС е признавал идентичността на Северна Македония и правото на самоопределение, както и факта, че Македония е извоювала своята независимост чрез войната и революцията. Сега за първи път представител на ЕС говори нещо съвсем друго. Даже в момента изтече поредната информация от страна на Португалия, че в никакъв случай няма да пречи на преговорите и ще работи за развитие на добрите отношения между Македония и ЕС. Ще се работи и за избягването на грешки. Но аз не мисля, че е станала грешка. Смятам, че това скоро може да е позиция на ЕС.
България не познава достатъчно добре ситуацията в Македония, както и манталитета. Вече 100 години македонците са възпитавани, че нямат нищо общо с българите и че трябва да ги мразят. Голяма част от македонското население все още живеят с илюзиите за светлото македонско минало в Югославския съюз и как сме най-близкият народ с другите югославски народи.
Според вас в Македония политическата класа узряла ли е достатъчно за истински преговори, каквито искат САЩ и Европа или по-скоро ще бъдем свидетели на поредната имитация на преговори, както досега?
Досега се е водила имитация на преговори. Беше лъжливо чувство, че България и Македония правят всички усилия. Всъщност само се обвиняват взаимно, че не са съгласни едни с други. Сега мисля, че е дошъл последният час Македония истински да преговаря, а от България по истински начин да се поставят условията за преговори. Междувременно се развива и поредната илюзия – илюзията за малък Шенген. Сърбия, Македония, Черна гора, Босна Херцеговина, Албания. Тия държави по икономическа мощ и сила. С нито една от тези държави не може да се разговаря за силна, икономическа или финансова мощ. Тези държави нямат модерно образувана млада интелигенция, която да поеме управлението държавите на „малкия Шенген”. Освен това омразата между тези държави е огромна. Как си мислите, че албанците от Косово ще бъдат в една зона със сърбите, които не ги признават. Там единственият народ, който е демократично ориентиран, е македонският, който иска да сътрудничи с всичките, но да му признаят, че ние не сме били българи. Това е идеята, на която се основава този „Шенген”. Тя няма да успее, но ако успее, това ще бъде черната дупка на Европа и новият европейски концлагер. Това ще бъде място на затворени личности, идеи и финанси. Македонските разсъждения, за жалост, са че ние можем без Европа, само и само да не признаем нашите общи корени с България и българите, особеността на езика и т.н. Но това не може лесно да е обясни – става дума за психическата устройство на цяла една нация – отричане на собствените генетични връзки.
Основното от нашите 5 искания е да бъде скъсано с югославската комунистическа пропаганда. Готово ли е македонското общество да го направи и да се разграничи от враждебността спрямо България? Може ли да започнем заедно да изграждаме отношение по европейски модел?
Обществото донякъде е готово. Но е важно да се каже,че България води непоследователна политика спрямо Македония. Вие не можете като общество да ни убедите за злосторствата на социалистическия сърбо-комунистически модел, наложен в Македония по времето на Тито и след Тито до 90-та. А в същото време Лепа Брена на самолета на българското въздухоплаване правеше концерти на националния стадион. Вие как ще убедите македонците, на които винаги им е било по-добре със сърбите, отколкото на българите с руснаците, че това не е добро. Това е тежък процес, който е изоставен във времето и сега се появяват процепите в българското общество по отношение на неговата история и език, култура. Сега изведнъж се чувстват застрашени и то с право от един агресивен македонизъм, който не спира само до Възраждането, а се връща още по-назад до Самуил. Провежда се неподходяща сръбска политика, която няма как да обясните на европейските лидери. Това е един от въпросите, които остават пред българското общество. България трябва да си свърши „домашното” и да си завърши собствените проблеми с либерализма и отсъствието на ясно профилирана държавна стратегия. Когато това се случи силата на България ще бъде по-голяма, както и влиянието в ЕС. Имаме една нелогична ситуация – България не може да обясни своите позиции на една държава от 1 млн. души. И четем в българската преса „Европа не ни разбира“. Как ще ви разберат македонците, ако Европа не ви разбира?
Как оценяват в Македония новите пет искания, които излязоха от българското външно министерство, при нас сякаш останаха на заден план, но в Македония доста бурно се дебатираха?
Реакциите общо взето бяха негативни. В българските позиции няма нищо ново, което може да доведе до облекчение. Тези искания са познати, просто са формулирани различно. Няма никакви отстъпки от българска страна.
Как си обяснявате досегашния стремеж на Македония да заобиколи София като окаже натиск чрез други сили. Визирам Европа и САЩ, които се опитват да ни „натиснат“. Тоест да не се преговаря директно с нас, а да ни бъде оказан натиск отвън.
Този въпрос ни води много назад в историята. В представите на цялото бившо югославско общество, България е държава, която в последните сто години не се ползва с никакъв респект. Изгубила е три войни последователно. Трябвало е да плаща репарации, била е най-бедната държава в Европа. И е била винаги унижавана, чрез една брутална сръбска пропаганда.
Македонците живеят с убеждение, потикнати от сърбите, че могат да заобиколят България като невалиден фактор в разговорите. Без тежест. Опитат, чрез европейските институции, да лобират срещу България. И тя да бъде притисната, както е била притисната да подпише договора след Междусъюзническата война, след Първата световна война, след Втората световна война. Тоест всички договори, с които България е признала своето поражение, даже и своята окупация. България, от 9 септември 1944г. до почти днес, се смята за окупирана руска територия. Това се промъква във всички изследвания. И това влияе на отношението към нея в очите на другите страни – с каква държава си имаме работа. Ниската оценка за България от другите югославски народи, насърчава Македония да не търси решение с нея, а да я заобикаля. И македонците се обръщат към Европа. Защото Европа толкова пъти е принудила България да подпише капитулация, че се разчита че ще я принуди и сега. Даже германците, които сега се правят на големи демократи, забравят, че заедно с нашите предци, сме се борили в две световни войни, безразлично какви са били те. Германия в момента извършва натиск върху България, да признае правата, които не съществуват, на една държава, която официално се е борела срещу тях.
България не всява респект на държавно ниво чрез ръководителите си. Президентът Румен Радев е бил съветски възпитаник и летец. Мислеше се, че Белград, чрез Москва ще го притисне да признае македонските изисквания по отношение на езика и историята. Но по отношение на македонския въпрос Радев показа една свръхсила, която изненада всички. И голяма част от македонското общество, включително и аз, сме впечатлени от неговата позиция.
