Владимир Перев е общественик, македонски българин, бивш телевизионен журналист, работил в Македонската национална телевизия над 30 години до 2004, но уволнен заради пробългарските си прояви. Баща му Харалампи Перев е български офицер, служил в Българската армия и през двете световни войни, като за кратко е избран от прилепчани за кмет на Прилеп преди установяване на българско управление.
През последните дни виждаме хилядни протести срещу френското предложение и отчасти персонално срещу България. Само сърбомани ли са на тези протести или те показват общонародно недоволство от предложението?
Когато кажете дали са само сърбомани на тези протести, това е като някой да каже дали в България са само русофили тези, които говорят нещо срещу Европа. Сърбоманството е съставен дял от македонистичното битие. Македония е творба на Русия и Сърбия. Антибългаризмът в Македония трае повече от 70-80 години. Македонският народ не може да различи собствената си история от историята на Югославия – по-точно на Сърбия. Това е както, когато някой каже в България, че Русия два пъти ни е освобождавала.
Чрез сърбоманството в Македония обаче се вижда и силното влияние на Русия, което по същност е антиевропейско. Преди три или четири дни сръбският президент Вучич имаше едно интервю, в което той говори за Македония, че ние сме най-приятелският народ, че заедно сме се движили в историята и как сърбите само искат да са приятели с нас, че те не ни искат нито историята, нито езика, нито църквата. Всичко това не е точно. Тези сръбски лъжи се пускат в македонските медии, за да се докаже, че Сърбия ни е приятел, а пък България – неприятел.
Де факто сърбите ни отнеха езика 1944 – 1945 година, промениха ни писмото, което имахме от Св. Климент и ни наложиха сръбското писмо. Сърбите по лъжлив начин ни признаха и църквата, която е призната като автономна, нещо като подразделение на сръбската църква. Това всичко се пренебрегва в Македония на фона на този антибългаризъм, който е отличен начин да се изкаже антиевропейството. Защото до преди няколко дни българите бяха фашисти, а сега цяла Европа е фашистка.
Президентът Стево Пендаровски вчера даде изявление, че Македония съществува чуждестранна терористична разузнавателна група, която произвежда коктейли „Молотов” и която се бори за влияние и за разширяване на руското влияние в Македония. Той посочи, че става дума за руска терористично-разузнавателна инфилтрация.
Изхождайки от тази позиция, веднага се вижда, че България е само използвана за проводник на антиевропейството на Македония и по възможност всички се опитват да я направят жертва.
Но има ли част от македонското общество, която иска евроинтеграцията, подкрепя това френско предложение, прави контрапротести?
Контрапротести няма. Но има нещо друго, което е коварно и говори лошо за нас като македонци. Аз виждам начело на протестите хора, които и те, и целите им семейства имат български паспорти, но същевременно говорят срещу България.
Някой е внедрил на македонците идеята „Ние не искаме българизация на Македония”, те обаче не искат европеизация. Тук е проблемът. Македонската маса не иска да се европеизира, защото така и е наложено от ръководната структура. България е само противникът, на който те могат да се опрат, защото 80 години никой от България не беше давал никакъв отпор на антибългарското говорене.
Тук обаче няма български медии, има само един портал tribuna.mk на Атанас Величков, който привнася българската позиция в Македония и който се чете прилично. Заради всичко това македонците като че ли чакат някой да притисне България, да я стисне за гушата и да им каже – „Подпишете им всичко на македонците”. Защото те са научени Москва винаги да притиска България – по отношение на Югославия и на Македония.
Сега вече ситуацията не е такава. Тук главната роля все пак за профилиране на проблема я изигра българското външно министерство. Оказа се, че там работят добри специалисти, които умеят да представят и поставят проблемите. Не става дума само за министърката или тази, която я предшестваше. Ето промениха се два кабинета, но политиката остана същата, даже и по-добра. Там са специалистите. Но България я чакат други сериозни проблеми, към които да се ориентира. Тя не само ще трябва да даде материали и книги, за да запознае светската общност с историята и традициите на българската кауза в Македония, тя ще трябва да снима документални филми и други начини, по които да представи българските интереси в Македония.
Искам да добавя и още нещо. Най-голямото признание за промотирането на българските интереси, за защитата на българската идентичност, защото македонизмът е атака върху нея не само в Македония, а и България. Да учите младите деца, че цар Самуил е формирал македонско царство и държава, за да се бори срещу българите-татари е светотатство. На това нещо трябва да се отговори. Най-голямото признание е за българските медиите, защото те имат силата да отговорят.
Македонистите тук са учудени от реакцията на българските медии, която е чиста, ясна, да не кажем и жестока. Те са се научили българските медии да мълчат, някой да ги притисне и да не им дава гласност. Сега вече става нещо друго, сега вече не говори тук само Белград , Москва, Атина, даже и Анкара. Сега вече тук България има активна роля и българските медии се поставиха на най-високо ниво.
По това, което се казва, изглежда, че основният проблем за една голяма част от хората е промяната на конституцията, което се определя като „национално предателство”. Същевременно в нея вече фигурират сърби, власи, турци, роми и босненци като малцинства. Защо добавянето на българите е такъв проблем?
В македонската конституция няма малцинства – има части от други народи, които живеят в Македония. Сърбите са част от сръбския народ и сръбската държава, които по някаква причина живеят в Македония. Такива ще бъдат и българите – ние ще бъдем част от българския народ, който живее в Македония. Едната част живее в България, а другата – в Македония. Не става дума само за българизация – тя е най-малкият проблем. Нашият народ е толкова сърбизиран, че българизацията би отнела известно време. Същината е, че българите в Македония не можеха да се борят за своите права, защото те не съществуваха. Нямаше основание, на което да си търсят правата. На тях им казват – „Вас ви няма. В тази земя няма българи и вие тук няма какво да търсите. Вие сте агенти, подкупени или нещо друго.” Когато обаче се поставят българите в преамбюла на македонската конституция, наравно с всички други народи – албанци, сърби, роми, власи и други, тогава ние ще сме народ, който съществува. А народ, който съществува, има възможност да си потърси правата, които произлизат от неговото съществуване. Това е същината на проблема. Никой не иска българите да влязат в конституцията не защото се плаши от българизация, а защото една част от народа ще си потърси правата – право на работа – в парламента, в полицията, в правосъдието. Там няма нито един българин – има роми, има албанци, власи, но нито един българин. Това право ще отвори нови теми за размисъл в македонската политика и общество?
Правителството у нас направи жертви, за да прокара предложението за Македония. Вие казвате, че има напредък, но че все пак не се прави достатъчно. Ние обаче тук не виждаме подкрепа от македонските българи – няма демонстрации, няма протести… Каква е причината? Отсъствието им в конституцията ли?
Не е само в конституцията проблемът. Тук има нещо друго, тук има страх, има стигматизация. Само македонските българи са арестувани след атентата от 1995 година срещу първия македонски президент Киро Глигоров. Никой друг не е арестуван – нито сърби, нито албанци, нито власи, само македонските българи са държани изтезавани по затворите.
Хората не могат да излязат на демонстрации, да настанат сблъсъци, да си оставят семействата на Божията милост, защото тук стигмата е ужасна. Насилието е ужасно. Това е методология, която е създавана и прилагана през последните 100 години – 1918 година. Така че това е държавен натиск върху една националност – българската националност. И това са методи, по които нашите хора са изключени от публичния живот. Ние изобщо не съществуваме. Демонстрации от македонските българи за дълго време няма да има.
