Днес на организираната от президента кръгла маса с професионалните организации – съдийска, прокурорска и на адвокатите, както и с неправителствения сектор, за обсъждане на критериите за избор на нов главен прокурор, председателят на Съюза на юристите, бившият конституционен и върховен съдия, Владислав Славов, направи следното изказване:
„Двете колегии бяха предмет на една доста дълга борба, основно на Съюза на съдиите, да се раздели ВСС на две колегии, но никой не разсъждаваше в плоскостта, че това увеличава правомощията на главния прокурор.
Казвам го съвсем съзнателно и ще продължа в тази посока, търсейки някакъв прагматизъм и процеси, на които бихме могли наистина да влияем. Затова ще започна от това, което каза проф. Друмева. Наистина 2005 година КС бе сезиран от главния прокурор с искане за тълкуване на чл. 126, ал.2 от Конституцията. Ще прочета дословно част от искането му. Питането беше в посока „в конституционните правомощия на гл. прокурор включват ли се правомощия да отменя, да изменя, да спира изпълнението на актове на всички прокурори, адм. ръководители на прокуратури и заместници на адм. ръководители, да им дава задължителни писмени указания и да извършва действия от тяхната компетентност“? Същото питане е и по отношение на ръководителите на върховната адм. и върховната касационна прокуратура. КС, тогава и аз съм участвал в този състав, заедно с проф. Друмева, категорично застанахме на мнението, че при наличието на конституционна делегация не трябва да се месим в работата на Народното събрание. Още повече, че някакво съществено основание или противоречиво прилагане на текста на закона тогава не се наблюдаваше, поне на практика.
На основата на това питане и това, което направи тогава КС, възниква у мен този проблем: защо е толкова важна фигурата на гл. прокурор, защо е облечена в толкова сериозна власт? Защото всичките тези въпроси, които поставя тогава гл. прокурор, той сега ги осъществява – било по силата на Закона за съдебната власт или някой друг закон, било и малко по инерция. Даже колегата от прокуратурата каза – изпълнява функции да ръководи цялостното разследване. На какво основание?
Какъв е проблемът, който искам да поставя? Първото нещо е в края на краищата какво ни казва Конституцията? Има една –единствена алинея, която коментира правомощията на гл. прокурор, и те се много ясно очертани: осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. И дотук. Откъде са всичките правомощия, с които той разполага в момента?
Всеки ден чуваме говорителката на прокуратурата, която казва, че гл. прокурор е разпоредил да се образува еди какво си или да се направи еди какво си. Той няма по Конституция тези правомощия. И аз за себе си приемам, че не трябва да бъде концентрирана толкова власт в ръцете на гл. прокурор, просто по силата на действащата Конституция. Това е процес, на който можем да влияем, атакувайки съответни текстове от законите, които фактически неправилно са изтълкували Конституцията и са дали такива правомощия на гл. прокурор. За мен това е много важно и тогава бихме стигнали до една институция, която самостоятелно и независимо осъществява дейността си и гл. прокурор е ръководител на институцията, но не ръководител на всички прокурори и не влияейки върху дейността на цялата прокуратура, разпореждайки се какво да се образува или не и какво да се извършва или не. Тя е една голяма институция и не може един човек да ръководи цялата дейност по наказателното преследване в страната. Просто е облечен в прекалено много власт, без да е налице основание в Конституцията за това.
Другият текст от Конституцията , който е важен за нормалната работа на тази институция. Това е чл. 117 ал.2, второто изречение там казва, че при осъществяването на своите функции съдии, съдебни заседатели, прокурори и следователи се подчиняват само на закона. Т. е. когато на един прокурор е възложен даден случай, никой не трябва да му се намесва при неговото разследване, решаване и окончателно приключване. А какво е в Закона за съдебната власт? Че писмени указания може да му се дават, че може да му се изземе случай и всичко останало, което може да си представите, включително гл. прокурор може да го прави. Отделно, че всеки един горестоящ прокурор също може.
Конституцията не дава такова правомощие на тези органи на прокуратурата. Тя казва, че този прокурор е независим, както е съдията. Кой се меси на един съдия, когато разглежда дело? Това е и положението с прокурора – възложено му е да си реши случая сам. Може да има инстанционен контрол, както е предвиден, от горестоящ прокурор. Всички актове на прокуратурата, с изключение на един, подлежат на съдебен контрол. Това също е важно – и той да започне да подлежи на контрол, защото, гледайки „гейтовете“ около нас в последно време, с просто око може да се види, че има случаи, в които данъчното престъпление е фрапиращо, но прокуратурата все още ги проверява и все още нищо не е образувала.
Наистина не трябва да приемаме, че е толкова съществена тази фигура и че така влияе върху дейността на тази институция. Това трябва да е институция, която може самостоятелно да работи и гл. прокурор да дава насоки за развитие и всичко останало, но не да бъде водещата и определящата за нейната дейност фигура.
Когато се обсъждаше актуализираната стратегия на съдебната власт през 2014 година, прокуратурата беше направила едно интересно предложение за децентрализация и за много неща, които произтичат точно от тези текстове на Конституцията. От всичките промени в Закона за съдебната власт обаче единственото, което се промени, беше, че отпадна изразът „единна и централизирана“ и остана само „единна“. Нещо друго да се е променило? Нищо. Аз съм работил в прокуратурата. Единственият прокурор, който направи опит да развърже ръцете на прокурорите за по-самостоятелна работа, беше Иван Татарчев. След него това не се е случвало – точно обратното. Тази зависимост на прокурорите противоречи на Конституцията и ако искаме да имаме една нормална и работеща прокуратура това, което е заложено в Конституцията, трябва да се прилага.
Знаем за държавното устройство на Щатите, че президентът се оказва шеф и на прокурорите, понеже министърът на правосъдието е и главен прокурор. Само че има редови прокурори, които образуват производства срещу президента и ги поддържат. И случаят не е един. Когато това се случи в България, тогава ще имаме качествена прокуратура.“
