Старите навици умират трудно, казват хората, това включва и вековната склонност независимите, критични гласове да бъдат заглушавани. Но точно заради пандемията от коронавирус ние имаме нужда от тези гласове повече от всякога, пише Харлем Дезир от ОССЕ за DW.
Поради избухването на COVID-19 правителствата са изправени пред трудната задача да ръководят и насочват общностите по времето на една от най-големите кризи на нашето време, като често се налага да обосновават своите решения на малко и понякога противоречива информация. Трудно начинание, с непредвидени последици и непредвидими резултати.
В няколко страни тази несигурност усили тенденцията властите да се опитват да контролират всеки аспект от потока на информация и да заглушават нежеланите гласове. От самото начало на пандемията станахме свидетели на на много случаи, при които властите въведоха мерки, специално законодателство или постановления за ограничаване правата на журналистите и медиите, както и свободния поток на информация.
Мерките варират от задължението на медиите да публикуват само информация, предоставена от властите, до блокирането на уебсайтове, както и ограничаването на достъпа до правителствената информация и санкционирането на журналисти, обвинени в разпространение на така наречените „фалшиви новини“.
„Въпрос на живот и смърт“
По-точно по време на пандемия достъпът до точна и достоверна информация е въпрос на живот и смърт. Хората имат право да получават информация за жизненоважните здравни мерки, решенията на властите, а и да получават достъп до прозрачна статистика. Човешкото здраве зависи не само от здравните грижи, но и от достъпа до точна информация за естеството на заплахите и средствата, които са на разположение, за да предпазим себе си, семействата и общността си.
Ограничаването на свободния поток от информация в Китай в началото на пандемията, например, не допринесе за защитата на населението в страната или в света, а точно обратното. Нуждаем се от повече, не по-малко информация от всякакви източници и от независими медии.
Журналистите са от решаващо значение при споделянето на такава информация. Те играят ключова роля в предоставянето на жизненоважна здравна информация на обществеността, в превръщането на научния жаргон в език, който хората могат да разберат и в борбата с дезинформацията.
Въпреки че напълно разбирам необходимостта от борба с дезинформацията, като например съобщенията за фалшиви лекарства, е грешно да мислим, че можем да се преборим с нея чрез ограничаване на свободата на медиите.
„Укриването“ на информация е контрапродуктивно
Най-ефективният начин за справяне с дезинформацията е чрез осигуряване на достъп до плуралистични и независими източници на информация. Не мисля, че властите ще спечелят доверието на обществеността, ако за тях се смята, че се опитват да укриват информация или се опитват да потискат медиите. Така че вместо повече ограничения се нуждаем от повече прозрачност.
Вместо да карат журналистите да мълчат, властите трябва да ги оставят да вършат работата си безпрепятствено, като им позволяват да намерят и използват всички източници, които самите медии считат за необходими.
Правителствата трябва да предоставя на медиите надеждна информация. То също трябва да подкрепя финансово затруднените медии заради пандемията, тъй като в периода след пандемията необходимостта от работата на журналистите ще продължи да бъде голяма. Свободата на изразяване и информация, съчетана с плуралистичен медиен пейзаж, има важен принос към икономическия растеж и освен това тези фактори са ключови инструменти за укрепване на социалните връзки и демократичните структури.
Днес празнуваме Световния ден на свободата на пресата 2020 г. и поради това нека си припомним, че в тази безпрецедентна криза имаме нужда от свободни медии повече от всякога. Не заглушавайте независимите и свободните гласове.
Харлем Дезир е представител на свободата на медиите в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), най-голямата световна междуправителствена организация, ориентирана към сигурността.
Текстът е на Дойче Веле.
