Йордан Божилов
На снимката: Йордан Божилов
Йордан Божилов е роден на 27 ноември 1969г. в София. Завършил е философския факултет на Московския държавен университет „М. Ломоносов” и има магистърска степен по философия и политология и Университета за национално и световно стопанство като магистър по право. Специализирал е международни отношения и политика сигурност в Европейския център за изследване на сигурността „Джордж Маршал” в Германия и в Женевския център за изследване на сигурността, Швейцария. Йордан Божилов е бил служител на Министерството на отбраната в периода 1992-2013 г, като е заемал различни длъжности. В периода 2005-2009 е ръководил международната дейност на министерството, а в периода 2010-2013гг е началник на Политическия кабинет на министъра на отбраната.

 

Г-н Божилов, като плати накуп новите си самолети Ф-16, България изпълни за момента изискването на своите съюзници от НАТО и особено на най-важния – САЩ – за отделяне на 2% от БВП за военни цели. Тя дори временно бе втора по този показател в НАТО след САЩ. Има ли възможност да се запази тази тенденция за размера на военния бюджет ?

Тук може да разсъждаваме в две направления. Първото  е, че България правилно се ориентира към придобиване на самолет тип Ф-16. Това съм заявявал многократно, запознат съм с всички технически, оперативни и стратегически параметри. Проблемът в този случай беше, че България досега не е придобивала военна продукция от САЩ  и се наложи всичко да се заплати предварително. Това от една страна дебалансира военните ни разходи, но пък от друга гарантира, че ще имаме съвременни средства.

Второ – що се касае до процента  разходи за отбрана, България, според последния доклад на НАТО,  е сред страните, които не само изпълняват изискването за двата процента, но имаме  3,09% от БВП за отбрана през 2019 година, което е нещо изключително голямо.

Този процент, според мен, не може да бъде запазен и следващите години, включително от настоящата, ще видим рязко спадане. За това има обективни причини. България, от една страна, залага в бюджета си за отбрана определен процент и той трябва  да нараства постепенно, за да достигне 2% чак към 2024 година, т. е. ние дори не сме планирали преди 2024 година военните разходи да достигнат тези 2%. От друга страна, коронавирусът и проблемите в икономиката автоматично, за съжаление, ще доведат до намаляване на бюджета за отбрана, при това не само в България.

Може ли при това положение  да очакваме, че ще прехвърлим 2024 година като времеви хоризонт за постигане на  такъв военен бюджет?

Трудно може да се каже отсега. Трябват много разчети. Имах разговори с много европейски експерти в областта на сигурността и отбраната и почти всички смятат, че бюджетите ще бъдат намалени, при това значително. Изключение са Германия и Франция, за които се  очаква задържане на нивото на разхода за отбрана и дори да бъде леко повишен, за да се подпомогнат индустриите. Тук очаквам да видим интересно явление – фирми, които произвеждат и за гражданския сектор, и за отбрана, като „Еърбъс“, според мен ще получат значителни държавни поръчки.

Очевидно е, че с 16 нови самолети, два кораба и стотина бронирани машини превъоръжаването на армията няма да приключи,  а само започва.  Съществува ли поне рамков  план как ще се провежда във времето пълното превъоръжаването на армията и отлага ли се то от коронавируса?

Превъоръжаването на армията е функция от много фактори. Трябва да имаме предвид в каква ситуация живеем, какъв е регионът, в който се намираме, какви са рисковете и заплахите. Всичко това трябва да се обхване и от тази гледна точка трябва да правим нашите планове за модернизация, в съответствие със структурите за сигурност, в които участваме. Плановете за придобиване на нов боен самолет, за два нови кораба и 150 бойни машини – това са първи крачки към цялостна модернизация на армията по стандарти на НАТО. Сега нашата армия разполага предимно със стара, морално и физически остаряла съветска техника. Тя е несъвместима със способностите на нашите съюзници. От тази гледна точка е задължително да направим нещо, което засега нямаме – един дългосрочен план как и с какво ще подменим съществуващата техника и бойни способности. Това трябва да е ясно в 10- и 20-годишен период, а и още по-дългосрочно. Ние трябва да имаме тази яснота. Важно е да се знае, че каквото заложим в началото на модернизацията, това ще определи насоката. Направената първа крачка ще води до закупуването само на определени средства.  За да онагледя: не можем да си позволим да купим 8 самолета Ф-16, 8 самолета „Грипен“,  8 „Юрофайтър“ и т. н. Същото важи и за машините и за системите във ВМС. Най-важното сега е да се направи ясен план за модернизацията на армията за много години напред и той да не спира само до тези проекти, за които чуваме да се говори. Освен тях  има системи за наблюдение, системи за комуникация, радари, безпилотни апарати, трябва да инвестираме в изкуствен интелект. Изобщо това са широк кръг въпроси и дано се направи този план.

А по него работи ли се вече?

Беше стартиран т. нар. „стратегически преглед на сигурността и отбраната“, който трябва да даде отговор на това какво е положението на България в света от гледна точка на рисковете и заплахите, с какво разполагаме и какво ни трябва още, за да можем да отговорим на рисковете. На база на този анализ трябва да бъдат и изготвени два документа – Програма за превъоръжаване до 2026 и План за развитие на способностите  до 2032 година. Дали това ще стане, не мога да кажа, тъй като не съм информиран за хода на самия преглед. Така или иначе ситуацията с коронавируса ще забави много процеси, включително и този. Освен това коронавирусът ще накара и България, и много страни членки на НАТО и ЕС да преосмислят ролята на армиите при справяне с подобни невоенни заплахи.  Трябва да си дадем ясна сметка, че този вирус е факт и реална заплаха сега, но в бъдеще ще имаме други заплахи от най-различен характер и трябва да имаме средства да се справим с тях.

Можете ли да обобщите какво част от военните ни разходи по принцип отива за ново въоръжение и рационално ли се разпределя военният ни бюджет?

Това е много голяма и остра тема, по която трябва да имаме задълбочени дебати, и то не само с военни специалисти, защото това, което се залага в модернизационните сделки,  е неработещо. Това, което ни се казва, че ще придобием техника за 5 години, а ще я плащаме 10 години, е нереалистично. Добре звучи пред обществото, но не почива на реализъм и много се надявам да бъдат преосмислени някои от положенията. Да не говорим, че и за самолетите, например, също се предвиждаше да бъдат получени за няколко години, а после още 10 години да ги плащаме, което не стана.

Имаме много дебалансиран бюджет за отбрана.  Обобщено  казано, от  около 1 милиард за отбрана почти 80% отиват за издръжка на личния състав – заплати, възнаграждения, осигуровки и др. Друга огромна част отива за поддръжката на военните поделения и старата техника и много малка част отива за нови оръжия.  Те са скъпи, но в тях трябва да се инвестира. И тук е нашият проблем, а целта в рамките на НАТО е да се постигне  почти 20% от разходите за отбрана да отиват за нови технологии и изследвания. Към това ние трябва да се стремим, но бюджетът ни е твърде дебалансиран, а много от проектите във финансовата си част не се базират на реална оценка на нещата, на икономическите особености и на това как се правят сделки.

Вярно е, че ние нямаме достатъчно опит в придобиване на техника по този начин, но трябва да се научим. Най-важно е като общество да сме съгласни, че за отбрана и сигурност трябва да се заделят повече средства, но те да се храчат по разумен начин – от една страна за неща, които носят реални способности, а от друга страна това трябва да става прозрачно и да се знае как и за какво са изхарчени средствата.

Смятате ли, че има как бюджетът да бъде рационализиран?

Предполагам, че бюджетът за отбрана ще бъде редуциран поне тази година. Ние няма да можем да изхарчим предвидените средства за модернизационните проекти за  флота и сухопътните войски, най-вече заради дефицита в държавния бюджет. И това важи не само за България. В повечето европейски страни съкращения на бюджетите за отбрана ще има.

С уговорката, че бюджетите за отбрана никога не са достатъчни, за мен е важно как ще възстановим достатъчния минимум в близките години и най-вече какви системи въоръжения ще  заложим в бъдещата модернизация, така че да вървим постепенно и малко по малко да увеличаваме нашите способности. Закупуването на военна техника не означава автоматично, че тя може пълноценно да се използва. За това трябва да имаме мотивирани и добре обучени хора, достатъчно средства за тренировки и участие в мисии. Това е един много комплексен въпрос. Трябва да е ясно, че каквото заложим сега,  трябва да е в перспектива да се използва 20, 30 или 40 години напред.  Ето тук нещо липсва в българския подход – гледа се на нещата елемент по елемент, а не цялостно.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!