Voyager 2, Вояджър 2
източник: NASA

От над 19 милиарда километра от Земята, беше получено първото съобщение от сондата Вояджър 2, изпратено от междузвездното пространство, пише вестник Гардиън.

Учените разкодираха посланието, изпратено от космическия апарат, който лети от повече от 40 години и стана второто, създадено от човека устройство, напуснало пределите на Слънчевата система.

Когато изпращат сондата през 1977 г., в НАСА не знаят нито колко е голям „балонът“ от слънчев вятър, който определя смътната граница между нашата система и междузвездното пространство, нито дали Вояджър 2 е способен да достигне границите му.

Хелиосферата може да се разглежда като своеобразен климатичен фронт в космическото пространство, където частиците, излъчвани от нагорещената повърхност на Слънцето, се срещат с по-студеният космически вятър, носещ се откъм избухналите преди милиони години супернови.

Преди учените смятали, че слънчевия вятър постепенно отслабва и се губи в междузвездното пространство, но данните от Вояджър 2 потвърдиха, че има ясно различима граница и след напускането на „балонът“ на нашата система, температурата рязко спада, а плътността на частиците, познати като плазма, се увеличава.

Вторият набор от важна информация, изпратен от Вояджър 2, дава по-добра представа за естеството на границата на хелиосферата, защото инструментите на борда на Вояджър 1, сондата близнак на Вояджър 2, които са направени специално за измерването на свойствата на плазмата, се повредиха още през 1980 г.

Вояджър 2 отчел много по-тънка и рязка граница на хелиосферата.

Учените предполагат, че това може да е свързано с факта, че в момента слънчевата активност е ниска, а когато Вояджър 1 е отчел по-дълбока и плавна промяна от Слънчевата система към междузвездното пространство, активността на нашата звезда била висока.

Физиците все още не могат със сигурност да кажат каква е формата на хелиосферата. Някои смятат, че е сферична, други са на мнение, че е продълговата.

Извън хелиосферата, сигналът на Вояджър 2 все още се излъчва към Земята.

Предавателят на сондата е с мощност 22,4 вата или горе-долу колкото на лампичка в хладилник.

Докато достигне до Земята, което отнема около 16 часа, сигналът отслабва изключително много.

На повърхността на планетата го улавя най-голямата антена на НАСА, която е с диаметър 70 метра, разположена в пустинята Мохаве в Калифорния

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!