Когато говорим за българската история от самото начало на 13 век, повечето от българите правят асоциация с цар Калоян и неговата славна победа над силите на кръстоносците при Одрин през 1205 година. Това, което образователната система е създавала като впечатление у поколения е, че в отрязъка време от възцаряването на Калоян до това на Иван Асен II България е била безспорен хегемон в балканската международна политика.
Такова твърдение е вярно само отчасти. Наистина до смъртта на Калоян Българското царство е имало политическата и военна инициатива, но трябва да се знае, че славната битка при Одрин всъщност не е завършек на противопоставянето между Търново и Константинопол /тогава столица на основаната от кръстоносците Латинска империя/, а е едва началото на един тежък и за двете страни военен конфликт, в който има не една, а поне 5 значителни битки между българите и кръстоносците. Българо-латинските войни продължават и при цар Борил, като успeхите в стълкновенията делеч не винаги са били на страната на българската войска.
Латинската империя /латински: Imperium Romaniae/ е държава, създадена вследствие на Четвърти кръстоносен поход, която съществува в периода 1204 – 1261 година на част от територията на Византия. Терминът „Латинска империя„ е неологизъм. Водачите на кръстоносците, Папството, западните владетели и държави продължили да използват името Романия за обозначаване на държавата с център Константинопол, превзет от кръстоносците през 1204 година. Българите наричат латините „фръзи“, както виждаме в надписа на Иван Асен II в църквата „Св. 40 мъченици“, което отразява названието „франки“.
Отношенията между България и Латинската империя не били добри още от самото начало, като императорът Балдуин не криел, че възнамерява да превземе всички бивши византийски земи, включително и българските. През 1205 въстание на византийската аристокрация в Тракия срещу властта на кръстоносците ускорило директния конфликт. Бунтовниците се обърнали за помощ към Калоян, а император Балдуин се отправил към размирната област с войска, за да установи властта си там.
Битка при Адрианопол /Одрин/
Двете армии се срещнали при Адрианопол, който вече е бил обсаден от латините. Според френския рицар и летописец Жофроа дьо Вилардуен армията на Калоян наброявала около 40 000 българи и 14 000 кумани. Срещу тях Балдуин разполагал с 300 рицари, 1500 пехотинци и вероятно още толкова венециански войници. Трябва да се има предвид, че рицарите обикновено водят със себе си свита от по няколко души, които също могат да се сражават, макар че не са толкова тежко въоръжени като господаря си. Така предполагаемият брой на кръстоносците е между 4 и 5 хиляди души, като главната сила са тежковъоръжените конни рицари.
Въстаналите гърци са били блокирани в града от част от армията на кръстоносците и не са излезли, за да вземат участие в битката.
През първия ден на сражението куманската конница прави пробни атаки срещу лагера на кръстоносците и успява да увлече някои от тях с лъжливо бягство. После напусналите лагера рицари били обстрелвани със стрели и претърпели загуби. Вследствие на този горчив опит кръстоносците решили повече да не излизат безразборно от лагера си и да очакват българското нападение в боен ред.
На втория ден от сражението, 14 април, четвъртъка след Великден, куманите нападнали лагера по време на тържествената меса и тове вбесило рицарите. Граф Луи дьо Блоа, лидер на най-големия отряд, нарушил плана, и излязъл с хората си да преследва по-бързите кумански кинници. Те привлекли отряда на Блуа на място с предварително подготвени вълчи ями, където поставената в засада пехата го обкръжила. Император Балдуин нямал избор, ако искал да спаси Луи дьо Блуа, и излязъл заедно с останалите си 200 рицари. На свой ред и те били обкръжени, но вече от тежката българска конница. Така, след като рицарите били разделени на две групи, били унищожени. Битката била тежка и приключила чак вечерта с пълен разгром на кръстоносците. Луи дьо Блуа паднал в боя, а император Балдуин бил пленен и затворен в Търново.
Победата на българите имала широк отзвук в Европа и направила силно впечатление.
Битката при Русион
Това е втората победа на българите във войната, при която Калоян проявил не по-малко стратегическо майсторство, околкото при Адрианопол. Докато част от армията му обсадила Одрин, другата се насочила към крепостта Русион. За да победят, българите искали да накарат латините да излязат от крепостта. За целта куманите превзели малък замък в покрайнините на Русион. Латините лапнали стръвта и на 30 януари 120 рицари с помощни войски излезли да си върнат замъка. Те го намерили изоставен и тръгнали обратно, но вече били отрязани от крепостта. На пътя им имало отряд от 7 000 души, а друг отряд започнал нападения на колоната им отстрани.
Кръстоносците се сражавали, докато отстъпвали към крепостта, но на 2 км от нея бойният им ред се разпаднал и те били разгромени, въпреки че се били свирепо. Само 10 от 120-те рицари стигнали до крепостта, а всичките им командири били избити. Впоследствие латините напуснали Русион и се спасили в близкия град Родосто.
Битката при Боруй
След смъртта на Калоян, през 1207 година на престола се възкачил Борил и в общи линии продължил активната външна политика на великия си предшественик. Той обаче нямал такива качества на стратег и в крайна сметка загубил инициативата във войната с Латинската империя.
През лятото на 1208 година Борил нахлул в Тракия, а император Анри се насочил към Одрин.
Научавайки за придвижването на рицарите, българите отстъпили към по-добри позиции в райна на Боруй (Стара Загора). През нощта те се преместили в боен строй близо до латинския лагер. Латинските бойци, които са на пост, оказали свиреп отпор, за да дадат време на останалите да се приготвят за битка. Преди да си сложат броните обаче латините претърпели тежки загуби, причинени от българските стрелци.
През това време българската кавалерия успяла да заобиколи вражеските флангове и атакувала главните сили. В битката, която последвала, рицарите загубили много хора, а самият император Анри, по-малък брат на Балдуин, бил хванат в примка и едва успял да избегне пленяване. Един рицар срязал въжето с меча си и защитил сюзерена си с бронираното си тяло от българските стрели.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
В края рицарите принудили българската кавалерия да се отдръпне и латинската армия започва да се изтегля към Пловдив в боен строй. Българите останали господари на бойното поле, но не успели да разгромят кръстоносците.
Битка при Пловдив
След окуражителния изход на битката при Боруй Борил напреднал на юг и на 1 август 1208 година срещнал главната латинска армия. Той се опитал да приложи същата тактика, която Калоян използвал при Одрин и да примами с леката кавалерия тежковъоръжените рицари към засада.
Рицарите не допуснали повторно подобна грешка и вместо това устроили капан, като атакували личното отделение на царя. Борил ибягал от бойното поле и загубил битката.
Битка на Битолското поле
Въпреки неуспеха при Пловдив Борил продължил вече традиционната за българската корона враждебна външна политика срещу Латинската империя. Той сключил успешни съюзи и през 1211 година неговият съюзник севастократор Стрез нахлул към град Солун и околностите му, които били във владение на кръстоносците. Той бил подпомогна от 52 отряда, изпратени от Борил.
При Битолското поле, обаче, българската армия претърпяла тежко поражение от кръстоносците на Анри.
В писмо на император Анри от същата 1211 година се съобщава и за поражение на армията на самия Борил в областта на Солун, при което българите губят 24 отряда пехота и 2 конница. Тази победа обаче не е потвърдена от друг източник.
Затихване на военните действия
Борил се нуждаел от съюзници и през 1213 година постигнал голямо подобряване на отношенията с Латинската империя с цел общи действия срещу Сърбия. Император Анри сключил брак с дъщерята на Калоян – принцеса Мария. Двете държави дори предприели общ поход срещу сърбите, но той пропаднал поради скарване между съюзниците.
В крайна сметка Борил, претърпявайки военни неуспехи и териториални загуби, е свален от власт през 1218 година. Той бил ослепен, а на престола се възкачил Иван Асен II, който успял да издигне могъществото на България предимно чрез дипломация.
Император Анри, който преодолял предимството на българите след поражението на брат си в началото на конфликта между двете държави, е смятан за най-успешният латински император. Той умрял неочаквано през 1216 година. Предполага се, че е отровен от втората му българска съпруга или от неговия стар враг Оберто ди Биандрате. След смъртта му империята започнала бавно да запада, докато през 1261 година император Михаил VIII Палеолог я доунищожил и възстановил Византия.
