Силно земетресение в румънската сеизмична зона Вранча събуди жители на Северна България в ранните часове на 18 ноември. Трусът върна спомените за едни от най-разрушителните земетресения в региона, а предупредителните сигнали на мобилните телефони изпревариха усещането за разлюляване в много домове.
Земетресение с магнитуд 5,4 беше регистрирано малко преди 3:00 часа тази нощ в сеизмичната зона Вранча в Румъния, съобщиха от Националния сеизмологичен център към БАН. Според румънския Национален научноизследователски институт по геофизика магнитудът е бил 5,7.
Епицентърът се е намирал на около 200 километра от Русе, 280 километра от Плевен, 290 километра от Варна и 400 километра от София.
Трусът е усетен в редица населени места в Северна България, сред които Русе, Силистра, Разград, Търговище, Шумен и Велико Търново. Жители на Русе разказват, че разлюляването е продължило около 10–15 секунди, като за мнозина първият сигнал за земетресението е дошъл от телефоните им.
„То ни събуди, разпищя цялата къща, всички телефони“, разказва жител на Русе пред БНТ. Други споделят, че са усетили леко движение на мебелите и скърцане на вратите.
По първоначална информация няма данни за пострадали или сериозни материални щети. В Русенска област не са отчетени прекъсвания на електрозахранването, водоснабдяването и телекомуникациите.
Междувременно в 03:16 часа е регистрирано и земетресение с магнитуд 3,7 в района на Смолян. То е усетено в града и околностите му. Двете събития са в различни сеизмични райони и няма потвърдени данни за връзка между тях.
Защо Вранча е толкова опасна сеизмична зона?
Вранча се намира в Румъния, в района на извивката на Карпатите, където се срещат Източните и Южните Карпати. Тя е сред най-активните и необичайни сеизмични зони в Европа. За разлика от много други земетръсни райони, където огнищата са близо до земната повърхност, тук силните земетресения често възникват на дълбочина между 60 и 200 километра.
Именно тази особеност позволява на сеизмичните вълни да се разпространяват на огромни разстояния. Земетресението от тази нощ например е възникнало на дълбочина около 121 километра според румънските сеизмолози. Затова трусовете от Вранча могат да се усещат не само в Румъния, но и в България, Молдова, Украйна и други съседни държави.
Споменът за 1977 година остава жив
Най-трагичният пример за разрушителната сила на Вранча е земетресението от 4 март 1977 г. с магнитуд около 7,4. То причинява огромни разрушения в Румъния и отнема живота на над 1500 души, повечето от които в Букурещ.
България също понася тежки загуби. Най-силно пострадва Свищов, където се срутват жилищни сгради и загиват над 100 души. Трагедията остава сред най-тежките последствия от земетресение в съвременната история на страната ни.
Регионът преживява и други мощни трусове – през 1940 г. с магнитуд около 7,7, през 1986 г. с магнитуд около 7,1 и през 1990 г. с магнитуд около 6,9. Тези събития превръщат Вранча в постоянен обект на наблюдение от сеизмолозите и обясняват защо жителите на крайдунавските градове продължават да приемат всяко по-силно разлюляване с тревога.
Какво очакват сеизмолозите?
Според доц. Пламена Райкова от Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН земетресението не е необичайно за района. Във Вранча периодично се регистрират трусове с магнитуд около 4, а след настоящото събитие са възможни по-слаби земетресения с магнитуд между 2,5 и 3.
Специалистите не очакват интензивна серия от силни вторични трусове, тъй като подобна активност не е характерна за тази сеизмична зона.
Макар земетресението от 18 ноември да не е довело до съобщения за сериозни разрушения, то отново напомня за една геоложка особеност, която свързва България и Румъния далеч отвъд общата им граница. Вранча остава един от най-значимите външни източници на сеизмичен риск за страната ни.




