На министрите не им е позволено да казват просто това, което си мислят, дори когато казват истината. На министрите не им е позволено да се карат от екрана, макар и този модел да беше налаган в продължение на 12 години от ГЕРБ, особено когато се карат на хора, бягащи от войната. Защо? Защото има нещо, наречено дипломатически език, политическа коректност. Комуникация, но комуникация като за министри, а не като за хора, общуващи на улицата.
Вчерашното гневно изказване на вицепремиера Калина Константинова предизвика бурна реакция в българското общество. Граждани поискаха оставката и заради бежанците. Но какво всъщност каза тя?
В началото на войната украинските бежанци в България бяха настанени в хотели по Българското Черноморие, където една голяма част от тях обикновено летуват. Този път обаче това не беше за една или две седмици, а за близо 3 месеца.
Вместо украинците за този подслон плати Европейският съюз, който предостави нужните 40 лева на ден на човек за нощувка и храна. Така украинците получиха добри условия, а българските хотелиери бяха подпомогнати през месеците, през които обикновено заетостта е изключително ниска.
Но 3 месеца по-късно започва туристическият сезон, което означава, че бежанците не могат да останат в хотелите. И това е напълно нормално, както и Константинова посочва, това беше ясно още от самото начало. Тази новина предизвика негодувание, а голяма част от бежанците вместо към организирания транспорт за разселване из държавата, пое към Украйна.
Трудно ми е да си представя, че хората, чиито домове са разрушени след обстрелите на Харков и Николаев, че хората, които са гледали как всичко, което някого са притежавали изчезва под руините на Мариупол, сега ще тръгнат към Украйна, защото вече не им се предлага четиризвезден хотел.
Вицепремиерът посочва, че именно това са хората с най-малко претенции, а тези, които заминават за родината си дори в условия на война вероятно са от районите, където или военните сражения са приключили, или където няма толкова голяма опасност за живота им.
„Направихме абсолютно всичко, за да не се налага да разпъваме палаткови лагери, както е в останалите държави. Закрилата е право, а не задължение.”, каза Константинова. Това е така, защото хора в нужда не биха могли да си позволят да са претенциозни, когато имат нужда от покрив над главата си, както се случва с останалите бежанци от Сирия, Ирак, Иран и т.н.
Проблемът обаче е начинът, по който всичко това беше изречено. Защото министрите не могат да си позволят да говорят гневно на хората, които бягат от войната, дори когато е видимо, че за част от тях подслонът у нас не е толкова наложителен. Независимо колко са изнервени, уморени или ядосани. Защото хората не са виновни. Те правят това, което смятат за най-добро за себе си. А министрите просто трябва да се научат да говорят като министри, без да го казват. И докато правят това, което трябва.
