Бъз Олдрин
на снимката: Бъз Олдрин

Миналият месец вицепрезидентът Майк Пенс обяви, че поемаме обратно към Луната. Аз съм с него, като дух и стремеж. След като бях там, мога да кажа, че е крайно време да поемем обратно към нея. Когато Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и аз стъпихме на Луната преди 50 години през юли, направихме това с мисия. Аполо 11 имаше за цел да докаже, че Америка може да поеме ангажимент за изследване на космоса, по същия начин както и за своята национална сигурност и технологично превъзходство. Ние направихме всичко това. Това, което ознаменувахме с думите: „Идваме с мир в името на цялото човечество”. Но сега е необходимо повече от това.

Днес много нации имат „очи“ на луната – от Китай и Русия до приятелите ни в Европа и Близкия изток. Всичко това е добре. Съединените щати трябва да си сътрудничат – и да се предложат като желаещ ръководител на екип – за изследване на всеки аспект от Луната, от нейната геология и топография до нейната хидрология и космическа история.

В същото време друго набиращо популярност кълбо – червеното – трябва да се превърне в сериозен фокус на американското внимание. Марс чака да бъде открит, но не от умни роботи и роувъри – въпреки че подкрепям безпилотните мисии на НАСА – а чрез живеене, дишане, ходене, контактуване, грижа и смелост на мъже и жени.

За да стане това, членовете на Конгреса, администрацията на Тръмп и американската общественост трябва да се ангажират достатъчно, за да се превърнат човешките мисии за изследване на Марс в национален приоритет. За да бъда ясен, нямам предвид да се похарчат милиарди долари на данъкоплатеца за няколко приключенски пътешествия, давайки възможност на тези, които се връщат, да пишат книги, да публикуват снимки и да разказват за новостите. Имам предвид нещо много различно.

Погледът на Съединените щати – и нашият единен ангажимент – трябва да се съсредоточат върху отварянето на вратата, в наше време, към голямата миграция на човечеството към Марс. Много книги са изписани как да се направи това и те са вдъхновили правителствени и неправителствени ръководители да правят възвишени планове. Но планове без подробна визия и архитектура и без тази „следваща стъпка“ в бъдещето са просто фантазия.

Американците са добри в писането на фантазии и са несравними в превръщането на фантастиката в реалност. Направихме го с Меркурий, Близнаци, Аполон – и по хиляди други начини. Време е да се опрем на чертежи, архитектура и изпълнение и да предприемем тази следваща стъпка – устойчиво международно завръщане на Луната, директно очертавайки път към Марс.

Администрацията на Тръмп и днешният Конгрес, вдъхновени от нетърпеливото американско общество относно космическото лидерство, могат да задвижат този двигател. Следващата стъпка ще бъде лунно кацане и установяване на постоянни селища на Луната. А междувременно, приготовлението за постоянна миграция към червената планета трябва да бъде в ход. Най-добрата нация, за да го осъществи, са САЩ.

Точно както президентът Джон Ф. Кенеди бе запомнен със стартирането на пътя на нашата нация към Луната, където Нийл и аз оставихме отпечатъци, администрацията на Тръмп и днешния Конгрес ще бъдат запомнени десетилетия напред с преселение на хората за постоянно на Луната и на американците на Марс – за да оставят човешки следи по червения прах и да създздат последваща миграция.

От гледна точка на орбиталната механика, мисиите от Земята до Марс с цел миграция са сложни. Въпреки това, човешката природа – и потенциалното крайно оцеляване на нашия вид – изисква непрекъснатото устремяване на човечеството към дълбините на вселената. Наречете го любопитство или изчисление, стратегическо планиране или съдба. Казано просто: Изучаваме или изчезваме. Ето защо трябва да продължим с това.

В свят на разделение и обърканост тази мисия е обединяваща – за всички американци, и за цялото човечество. Така че аз лично се радвам, че се връщаме на Луната – и благодаря на президента Доналд Тръмп и на вицепрезидента за тяхната ангажираност. Погледът ми с е издига още по-високо, към червената сфера, която, дори сега, очаква американски флаг и надпис, гласящ: „Идваме с мир в името на цялото човечество.“ /БГНЕС

–––––––––––––––––

Бъз Олдрин за „Гринуич тайм“

(Бъз Олдрин е бивш астронавт и част от мисията на Аполо 11 – екипажът, стъпил първи на Луната)

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!