Общо 158 967 български граждани са гласували машинно или 8% от всички гласували. Това показва анализ на Института за развитие на публичната среда.

На европейските избори, провели се на 26 май, възможността за машинно гласуване имаше в 3000 секции. В тях право на глас имаха 617 241 човека. Това означава, че 25,75% от тях са гласували чрез машините.

Делът на гласувалите машинно е най-висок в София – 23-ти ИР, и София – 24-ти ИР – с по 40 на сто, Габрово – 37 на сто, София – 25-ти ИР – 36 процента. Най-малък е делът им в районите Кърджали, Търговище и Монтана.

В 309 секции /10,3 процента/ гласовете с машина са повече от тези с хартиени бюлетини, а в 160 /5,3 процента/ няма подадени машинно гласове.

От Института коментираха, че практиката за поставяне на машините е разнообразна и отбелязаха, че там, където не е осигурена тайната на вота, се създава сериозна предпоставка за притеснения от страна на избирателите и нежелание да гласуват с машина.

„Липсата на адекватно публично представяне на машините за гласуване допълнително допринесе за притесненията на обществото по отношение на коректното отразяване на резултатите”, смятат от Института.

Основните мотиви на хората за ползване на машинно гласуване са, че е по-лесно и бързо, предпазва от фалшификация, гарантира тайната на вота, има по-малък риск от грешки.

Бариерите пред ползването на машина за гласуване, според изследването, са притеснение от грешки, тоест самите избиратели се притесняват да не допуснат грешка, притеснения от манипулации, недостатъчна информираност как се гласува.

Експертите препоръчват за местните избори да бъдат своевременно публикувани методически указания за работа в секциите с машинно гласуване, промяна и опростяване на протоколите на СИК, стандарти за осигуряване на тайната на вота при гласуване с машина, промяна в модела на обучаване на представителите на РИК и СИК.

Все повече българи гласуват преференциално, показват още данните.

На европейските избори преференциално са гласували 34,4 на сто от подалите своя вот, което е увеличение с 8,4 процента спрямо изборите за ЕП през 2014 година.

На тези избори най-често възможността за преференциално гласуване е използвана от избирателите на ВМРО-БНД, „Демократична България“ и коалиция „Възход“, а най-рядко – от избирателите на ДПС, Българско национално обединение и ДОСТ.

Гласоподавателите във Враца са използвали възможността да гласуват преференциално най-много – 40%, следвани от Монтана и София.

Най-малък е делът на хората, използвали преференции в избирателните райони Кърджали, Търговище и Разград – между 10,1 на сто и 12,8 процента.

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!