Всеки ден виждаме с очите си каква колосална грешка беше Брекзит

Може и да е обгърнат от мълчанието на Уестминстър, но с всеки изминал ден и по всякакъв начин Брекзит става все по-реален. Толкова дълго време този спор се водеше с помощта на абстрактни съществителни: „свобода“, „суверенитет“, „контрол“. Но сега реалността се намесва. Тази седмица стана ясно, че Брекзит е увеличил сметките за храна на британците с почти 6 млрд. паунда за период от две години и че най-много са пострадали домакинствата с най-малки доходи. Има причина политиците да говорят за „въпроси, свързани с хляба“: защото в храната и разходите за нея няма нищо абстрактно.

Поглеждайки назад, винаги е било показателно, че участниците в кампанията за напускане на ЕС се стремяха да избягват сферата на конкретното, предпочитайки да се придържат към неосезаемото говорене за „независимост“ или възвръщане на контрола върху националната ни съдба. Те знаеха, че реалността е враждебна среда за проекта „Брекзит“, която ще разкрие неговата глупост. Оставащите се опитаха да се противопоставят, надявайки се да се бият не на бойното поле на мечтите, а на терена на фактите и цифрите, но това така и не се получи. Това само ги правеше скучни и ги превръщаше в разглезени счетоводители, а освен това всичките им цифри сами по себе си бяха абстракции – проекции на едно хипотетично бъдеще. Мрачните прогнози можеха да бъдат и бяха отхвърлени като „проект на страха“.

Нещо повече, брекзитърите предлагаха материално успокоение на онези, които искаха да получат малко конкретика, примесена с визия и романтика. Те обещаваха, че за Националната здравна служба (NHS) ще бъдат отделяни допълнително 350 млн. паунда седмично. Великобритания извън ЕС ще се радва на „абсолютно същите предимства“, които е имала в него. Ежедневието не само щеше да бъде същото, но и много по-добро. През 2019 г., три години след референдума, Джейкъб Рийс-Мог беше много конкретен: „Виждам възможностите за по-евтина храна, дрехи и обувки, което ще помогне най-вече на доходите на най-незаможните членове на нашето общество“.

По-евтина храна, каза той. Вече не е необходимо да разчитаме нито на обещанията на едната, нито на прогнозите на другата страна, за да определим дали Рийс-Мог е бил прав, или не за това. Вместо това разполагаме с твърди цифри и собствените си очи.

Изследване на Лондонското училище по икономика (LSE) от тази седмица установи, че не благодарение на войната в Украйна, пандемията или „глобалните фактори“, а изрично на цялата допълнителна бюрокрация, породена от Брекзит, разходите за храна, внесена от ЕС, са добавили общо 210 лири към сметката за хранителни продукти на средното домакинство през 2020 г. и 2021 г.: увеличение с 6% за този период.

Тъй като по-бедните семейства харчат по-голям дял от малкото, което имат, за храна, тази такса от 210 лири за Brexit ги е засегнала непропорционално силно. Достатъчно е да прочетете дневниците на „Гардиън“ за топлината или храната, за да се убедите в последиците от повишаването на цените. „От известно време се запасявам с храна“, написа тази седмица лондончанката Шарън Спайс. „Консервирани зеленчуци, супи, риба тон, риба, говеждо месо… Трябва да сменям консервите си, за да съм сигурна, че са с изтекъл срок на годност“.

Не е като да няма достатъчно храна за всички. Тази година около 7 милиарда ястия са били изхвърлени, като земеделските производители посочват като основен фактор Брекзит и произтичащия от него недостиг на работници за бране на плодове и зеленчуци. Националният съюз на фермерите установи, че около 4% от членовете му са загубили реколтата си, защото не са имали достатъчно хора, които да я приберат. Досега този недостиг се покриваше от сезонни работници, идващи от континента, но Брекзит ги изключи – и така напълно годна за консумация храна е оставена да гние.

Малко по малко реалността успява там, където реториката (и статистическите прогнози) се провалят. Противниците на Брекзит вече не са принудени да изтъкват, че в един толкова взаимосвързан свят като нашия прекъсването на връзките е безсмислено. Или че да се отделиш от търговски блок, съставен от най-близките ти съседи, така че да е по-трудно да продаваш твоите стоки и да купуваш техните, е очевидно икономическо безумие. Вместо това реалността го доказва ден след ден.

Ако не е на кухненската маса, то е в болницата, където напрежението в Националната здравна служба (NHS) – под формата на недостиг на същия този персонал – е „изострено от гласуването за Брекзит“, според проучване на Nuffield Trust, публикувано тази седмица. В по-ранен доклад на Nuffield се посочва, че „ситуацията в областта на социалните грижи е най-спешна“, тъй като спирането на миграцията от ЕС възпрепятства бъдещите работници да дойдат в страната, за да помагат.

Или пък на летището, където на британските туристи се налага да се редят с часове на опашка там, където някога, въоръжени със старите си кафяви паспорти, са можели да преминат безпроблемно – и така да загубят ценна част от трудно спечелената си годишна почивка. Или пък на фериботния терминал, където британските музиканти, които някога са си изкарвали прилично прехраната с концерти на континента, сега откриват, че Брекзит е блокирал пътя им. По безброй начини материалният опит от излизането на Великобритания от Европейския съюз и особено от единния пазар върши работата по убеждаването, която привържениците на оставането и техните аргументи опитаха, но не успяха.

Тъй като реалността върши своята работа, дори онези, които преди това са симпатизирали на каузата Брекзит, гледат на нея с нови очи. Изведнъж различните статистически данни, които някога са били размазани, започват да образуват модел. Ако управлявате малък бизнес, който преди е можел да достави даден продукт в Нидерландия например за два дни, а сега се оказва, че това отнема 21 дни, тогава разбирате защо броят на търговските отношения между Обединеното кралство и ЕС е намалял с една трета – и разбирате защо Службата за бюджетна отговорност изчислява, че само Брекзит ще влоши положението на Великобритания с 4%. Тези 4% се изразяват в приблизително 100 млрд. паунда по-малко генерирани парични средства всяка година, 40 млрд. паунда по-малко данъчни приходи – и следователно 40 млрд. паунда по-малко разходи за училища, болници и всички неща, от които се нуждаем колективно и отчаяно.

Ето защо подкрепата за Брекзит се срива, като всяко проучване отбелязва рекордно ниски стойности. Спадът на консерваторите в социологическите проучвания едновременно отразява и засилва тенденцията, защото в очите на избирателите Брекзит винаги е бил проект на торите. Съдбата на двамата е свързана. Като се има предвид, че септемврийският минибюджет подкопа репутацията на торите като икономически компетентни, той със сигурност е повлиял на обществената оценка за тяхното значимо постижение. Британците усетиха по джоба си влиянието на некомпетентността на Лиз Тръс: за тези, които някога са вярвали на партията, която я избра, това прави настояването на консерваторите, че Брекзит в крайна сметка ще се оправи, да звучи по новому кухо.

Много преди пандемията много либерални коментатори и други хора предупреждаваха за опасностите на новата ера на пост-истината. Направихме всичко по силите си, но можехме да кажем, че това не е напълно убедително. Всичко беше твърде абстрактно. Тогава удари COVID-19 и изведнъж хората видяха с голяма яснота, че истината може да бъде разликата между живота и смъртта: когато американският президент разсъждава на глас за възможните ползи от инжектирането на белина за убиване на вируси, този факт е трудно да бъде пропуснат. Това, което е било мъгляво на теория, може да стане ясно на практика.

Националният спор за Брекзит премина от абстракции и обещания към студена, все по-твърда реалност. По свои собствени причини нашите политици сега мълчат по този въпрос. Но реалността става все по-трудна за пренебрегване – и с всеки изминал ден става все по-силна.

Текстът е публикуван в британския „The Guardian“, негов автор е Джонатан Фрийдленд. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.

Още актуални коментари – четете тук.