Един от десет българи би гласувал срещу пари или по принуда. Това показват резултатите на национално представително изследване на „Галъп интернешънъл“, проведено между 4 и 11 октомври сред 796 пълнолетни граждани.
Социолозите правят уточнението, че при въпрос за т.нар. контролиран вот няма как да се очаква хората да бъдат докрай искрени, но все пак степента, в която подобни неща се признават, е показателна за цялостното явление.
11% от всички запитани признават, че биха гласували срещу заплащане или по принуда.
81% от запитани твърдят, че не биха приели да гласуват заради финансови стимули, а останалите 8 на сто не могат да преценят.
В България общо 5,5 милиона души имат право на глас. Това означава, че около 600 000 души биха гласували срещу пари или под натиск.
Социолозите смятат, че към тях могат да се прибавят и част от 8-те процента колебаещи се.
Сред онези, които със сигурност се очаква да гласуват на местните избори на 27 октомври, процентът признаващи си също е над една десета.
Въпрос на спекулация е колко всъщност са онези, които са склонни да дадат гласа си в контролирана посока, но не си признават, отчитат от „Галъп интернешънъл“.
От онези, които признават, че биха гласували при стимул или принуда, са най-високи дяловете сред най-бедните и ниско образованите. При ромите делът на склонните да гласуват срещу пари е 40%.
От „Галъп интернешънъл“ посочват, че темата със зависимото гласуване, включително за купуване на цели комисии, подправяне на протоколи и т.н., става изключително актуална в дните преди вота, като на различни места се чуват различни цени за глас – до 150 и дори до 200 лв. Разликата при тази кампания е, че става дума за местни избори, а за да подмениш вота в някое населено място, не е нужно толкова голямо количество гласове.
„Галъп” отбелязват, че в случая има реален залог на много места, респективно зависимите вотове или некоректните практики да повлияят в много по-голяма степен, отколкото на национални избори, коментират социолозите.
Представените данни са част от ежемесечната изследователска програма на „Галъп интернешънъл“. Изследването е проведено в периода между 4 и 11 октомври сред 796 души и е представително за населението на България на възраст 18+. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50% дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души.
