Истанбулската Вселенска патриаршия заяви, че се е съгласила да признае независимостта на Украинската православна църква, което е силно желано от Киев, но което рискува да предизвика напрежение с Москва. Русия отдавна се противи на този ход, като предводителят на Руската православна църква патриарх Кирил пътува до Истанбул по-рано тази година в опит да разубеди патриаршията да предприеме стъпката.
Въпросът ще играе ключова роля на президентските избори в Украйна през март 2019 г., след като настоящият президент Петро Порошенко постигна независимост от РПЦ, което е ключов за него ход, тъй като той планира кандидатурата си за преизбиране.
Порошенко бързо приветства решението на Вселенската патриаршия в четвъртък.
„Това е победа на доброто над злото, светлината над тъмнината“, каза той в телевизионно обръщение, добавяйки, че Украйна чака това „историческо събитие“ от повече от 330 години.
Едно събрание на синода в Истанбул, председателствано от патриарх Вартоломей, смятан за пръв сред равнопоставените лидери на православната църква, „постанови да даде автокефалия на църквата на Украйна“, се казва в официално изявление в Истанбул.
В друг ключов ход синодът също така се съгласи да възстанови ръководителя на Украинската православна църква патриарх Филарет и Киевския митрополит Макарий на техните канонични постове след тяхното отлъчване поради спора с Москва.
„По този начин горепосочените са канонично възстановени на техния йерархичен или свещенически ранг“, се казва в изявлението след срещата, която започна във вторник.
Московската патриаршия, подкрепяна сериозно от Кремъл, твърди, че технически надзирава повечето от православните енории на Украйна и предупреди, че независимостта ще предизвика разрив в световната православна църква.
В Украйна сега има две църкви – едната е свързана с Москва, другата – с Киевската патриаршия. Киевската патриаршия се самопровъзгласи през 1992 г., когато Украйна стана независима, и не е призната от нито една православна църква в света. Свързаната с Московската патриаршия църква е най-голямата религиозна общност в Украйна по брой енории, но все повече украинци обаче се самоопределят като последователи на Киевската патриаршия.
През 2016 година предводителите на Киевската патриаршия-Украинска православна църква (УПЦ) патриарх Филарет и митрополит Макарий поискаха от вселенския патриарх Вартоломей да предостави автокефалия на православната църква в Украйна, да признае за недействителен актът от 1686 година, с който Киевската митрополия се е присъединила към Московската патриаршия и да издаде т.нар. томос за автокефалия на православната църква в Украйна.Очаквайте подробности.
В решението на сесията на светия синод в Истанбул се казва, че сред обсъжданите въпроси е било и премахването на „силата на Синодалното Писмо от 1686 г., издадено според тогавашните обстоятелства, с което се дава правото на Московския патриарх да ръкополага всеки Киевски митрополит, избран от църковно-народен събор на неговата епархия и длъжен да споменава“ първо „името на Вселенския патриарх като показател за каноничната зависимост“. Също така Вселенската патриаршия призовава „всички замесени страни да избягват окупиране на храмове, манастири и друг имот, както и да се въздържат от всяко насилствено престъпление … заради владеенето на мира и любовта Христова“.
Украинската православна църква се отцепи от Москва през 90-те години на миналия век, а обаятелният Филарет е най-важният поддръжник на нова независима Украинска православна църква.
Московската патриаршия вече прекъсна връзките с Константинопол по отношение на този въпрос, който счита за несправедливо посегателство върху нейната духовна територия. В сряда влиятелен духовник от Московската патриаршия стигнал дотам, че да предупреждава, че енориашите няма да предават църкви на нова православна институция доброволно.
„Разбира се, хората ще излязат на улиците и ще защитят светите за тях места“, е цитиран да казва от руски агенции Иларион, епископ, отговарящ за за дипломацията в патриаршията, който се намира на религиозен конгрес в Казахстан.
Украйна и Русия са на нож от 2014 г., когато улични протести в Киев за украинска интеграция с Европа подтикнаха изгонването на промосковския президент Виктор Янукович. По-късно през тази година Русия анексира Крим и подкрепи бунтовници, които изградиха две непризнати от никой държави в отцепили се региони в богатия на полезни изкопаеми Изток на Украйна. Конфликтът продължава и до ден днешен.
Украинските власти и много богомолци са предпазливи поради влиянието на Кирил, който подкрепи анексирането на Крим и отделянето му от Украйна, както и сепаратистите в източната част на страната.
Руската православна църква определи решението на Вселенската патриаршия като „катастрофално“.