Всичките ми произведения са отговори на различни въпроси и решения на предизвикателствата, които си поставям. Колкото по-трудна задача изправя пред себе си, толкова по-интересно става за мен да я реша. Това сподели Иван Кулеков по време на представянето на новата си книга „Имаме земя, имаме вода и си правим кал“ тази вечер в Народната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив.
Според модератора на събитието – Красимир Лозанов, тази книга представлява сатиричен и поетичен сборник, който разглежда абсурдите на съвремието с доза тъга и хумор. Определянето на жанра е сложно – включва кратки истории, миниатюри, притчи, афоризми и илюстрации с фигурки от глина, създадени от самия Кулеков.
„Баща ми донесеше вкъщи книги и ароматът им. Като малък много пъти ходих с него от врата на врата, разнасяйки книги, тъй като тогава ситуацията беше такава. Аз носех детски книжки за местните деца, защото имаше много малчугани. Баща ми пък носеше другите книги и дълго време разговаряхме с хората за прочетеното и за бъдещите им желания. Всяка седмица обикаляхме домове, за да говорим за литература. И сега, 60 години по-късно, отново имам възможността да говоря за книги в моето предаване“, сподели Кулеков.
„Книгите са най-важният елемент в живота ми“, подчерта той и добави, че заглавието на новото издание е цитат от втората му книга „Ръкописи“ от 1989 г., чието публикуване е отнело много години. Често е размишлявал, че може би никога няма да успее да издаде книга.
Той сподели и за своята среща с Божана Апостолова, която е издавала няколко от неговите книги, и изрази своята благодарност към нея и издателство „Жанет 45“, както и на Красимир Лозанов, поел управлението след нея.
В нейна чест, Кулеков пожела да бъде показан кратък запис от негов филм, в който участва поетесата. „Докато съм жив, тя ще остане в паметта ми като един от най-значимите хора, които съм срещал в живота си. Всички ние, които тя издаде, сме нейни деца“, каза той.
На въпроса дали съществува светла самота, Иван Кулеков поясни, че самотата не е непременно нещо негативно. Според него, тя е вдъхновяващо състояние. Когато пише, човек е напълно откъснат от света. „Ти си със себе си и търсиш да извадиш всичко, което има в теб. Това става именно в мига на самотата“, добави той. Подчерта, че самотата никога не е весела и рядко предизвиква забавни произведения.
Кулеков уточни, че в книгата му присъстват няколко основни теми – селото, но не в контекста на селския бит, а като природа, земя, дървета и звездно небе, детството, което счита за най-важният период от живота, когато невинността дава умение да оценяваме всичко, за любовта, която е ключова, и за смъртта.
„Всеки текст представлява отговор на въпросите, на които в разговор не мога да отговоря. По-рано написах, че пиша, за да разбера какво мисля. Смисълът и думите ми идват естествено, когато пиша, а не когато говоря. Процесът е бавен. Има изречения, за които съм мислил по цяла седмица. Или една дума, за която съм се чудил как да формулирам“, разказа Кулеков. Добави, че в кратките текстове, всяка дума е от значение. „Когато текстът е компактен, всяка дума е важна и трябва да намериш онази, която най-точно те представя. Убедил съм се, че уникалността на всеки автор произтича от способността му да се изразява“, заключи той.
Според него, ако човек успее да се себеопознава дълбочинно, тогава става различен от всички други. Нашата уникалност се състои в способността да изразим истинската си същност, смята той.
„Когато се потопим в собствените си дълбини, ставаме напълно различни. И ако можем да изразим тези дълбочини, се превръщаме в уникални личности. Не всеки има време и готовност да се занимава със себе си и с важните неща, за да демонстрира своята уникалност. Всички водим живот в ежедневието, но мен винаги ме е вълнувало да търся отговори на различни въпроси“, сподели Кулеков. Изрази надежда, че един ден ще успее да събере 30-40 текста от творчеството си и ще може да каже: „Това е най-доброто, което съм създал“.
