Провали се и вторият пазарен тест за транзитния газопровод от турската до сръбската граница. Въпреки направените от „Булгартрансгаз“ отстъпки в тарифите и удължаването на срока на договорите от 15 на 20 години след първия неуспех, дадените заявки от кандидатите отново не покриват изграждането на газовата тръба за 2.8 млрд. лева. Това става ясно от публикуваните на 25 януари резултати от втория етап на третата фаза в Open Season процедурата по проекта за развитие и разширение на газопреносната система.

От регистрираните четирима кандидата ангажиращи оферти за участие са подали трима. „Заявеният входен капацитет на българско-турската граница е приблизително 100% от обявения, а изходният – на българско-сръбската граница, е 90% от обявения“, обясняват от „Булгартрансгаз“. Според одобрените от КЕВР правила обаче вторият икономически тест може да се счита за положителен само при 100% резервиране на предложения капацитет за всяка газова година.

Конкретни имена на кандидатите не се посочват, но е сигурно, че основният играч е бил „Газпром“, който се очаква да запази за себе си 90% от капацитета на бъдещата тръба, за да пренася газ от „Турски поток“ към Сърбия и Унгария. Още преди началото на третата фаза в Open Season руската страна обяви, че заложените от „Булгартрансгаз“ параметри са прекалено високи, поради което неуспешните икономически тестове досега не са изненада.

Интересно съвпадение е, че ден преди обявяването на новите резултати министър-председателят Бойко Борисов проведе телефонен разговор с руския президент Владимир Путин, като основна тема е било сътрудничество в енергийната сфера.

Сега държавният газов оператор ще направи последен опит да докаже, че проектът е икономически обоснован, като промени за трети път условията на теста. Според правилата за провежданата процедура от „Булгартрансгаз“ при неуспешен втори пазарен тест могат да се правят промени в размера на транзитните такси, в срока на договорите или при обема на капацитет. В случая срокът остава 20 години, но има значително понижаване на изисквания капацитет. На практика заложените количества са съобразени с получените предложения от кандидатите, така че да се постигне 100% резервиране.

При новите условия през първите две години от експлоатацията на газопровода (2020 и 2021 г.) приходите ще са 156 млн. лв. на година, а през останалите 18 години – по 361 млн. лв. Или средно това прави по 340 млн. лв. на година за целия 20-годишен период. Което покрива условията на КЕВР, но е значително по-ниско от заложените приходи в първия и втория тест – съответно 399 млн. и 366 млн. лева.

Макар да се провежда пазарна процедура по европейските правила, реализацията на транзитния газопровод от турската до сръбската граница обслужва основно руските интереси. След направените отстъпки от „Булгартрансгаз“ вероятно „Газпром“ ще резервира капацитет за новия газопровод, като обемът ще е равен на възможните доставки от „Турски поток“, или 15.4 млрд. куб. метра на година.

Но ако сега „Газпром“ запази за себе си 90% от капацитета на тръбопровода и го натовари напълно (ако не го използва, „Булгартрансгаз“ ще има право да търгува вторично този капацитет), което означава, че в следващите 20 години инфраструктурата на „Турски поток“  няма да може да се използва за преноса на каспийски природен газ към Централна Европа, както и на LNG от терминала в Александруполис.

Обещанието на енергийния министър Теменужка Петкова е строителството на новия газопровод да започне само ако има реален икономически интерес за развитието на газоразпределителната инфраструктура. Това означава, че при нов провал на пазарния тест Open Season процедурата трябва да бъде прекратена, което на практика ще означава, че „Турски поток“ ще се насочи към Гърция, Албания и Италия.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!