През май Япония е регистрирала търговски дефицит от 378,6 млрд. йени (приблизително 2,4 млрд. долара), което е първият отрицателен баланс за последните четири месеца, според предварителните данни на японското министерство на финансите, цитирани от Киодо и Асошиейтед прес.
Основната причина за спада в търговския баланс е влиянието на конфликта в Близкия изток и проблемите с корабоплаването през Ормузкия проток, което е довело до значително намаляване на доставките на суров петрол за страната.
Обемът на внесения суров петрол през май е спаднал с 57,3% на годишна база до 4,73 млн. килолитра. Доставките от Близкия изток са се свили с 61,9%, като преди конфликта повече от 90% от петролните доставки за Япония идваха именно от този район.
Въпреки по-ниските количества, цените на петрола са се увеличили значително. Япония е купувала суров петрол на средна цена от 114 076 йени за килолитър, което е с 67,2% повече в сравнение с предходната година. При цената на барел, тя е достигнала 114,6 долара, увеличавайки се с 52% на годишна база. Според представителите на министерството, повишението вероятно е свързано с промените в транспортните маршрути и по-високите разходи за логистика.
По стойност, вносът на петрол е намалял с 28,5% до 539,2 млрд. йени, а вносът от Близкия изток е паднал с 37,3% до 445,8 млрд. йени.
Данните показват известен напредък в усилията на японското правителство за диверсификация на доставките, като вносът на суров петрол от САЩ се е увеличил с 24% до 576 000 килолитра. Япония също така увеличава покупките от Малайзия и Бруней. По-рано този месец, японският премиер Санае Такаичи отбеляза, че през юли страната очаква да възстанови обемите на вноса на суров петрол до нивата отпреди година благодарение на увеличените доставки от държави извън Близкия изток, включително САЩ.
Въпреки отрицателния търговски баланс, дефицитът през май е спаднал с 42,8% в сравнение със същия месец на миналата година.
Износът е увеличен с 17% до 9,51 трилиона йени, благодарение на нарастващите доставки на полупроводници за Китай и автомобили за САЩ. Вносът е нараснал с 12,5% до 9,89 трилиона йени, основно заради по-големите покупки на смартфони от Китай.
Конфликтът в Близкия изток продължава да затруднява доставките на нефтопродукти, използвани в химическата промишленост. Общият внос на петролни дестилати, най-вече нафта, от Близкия изток е намалял с 90% до 136 000 килолитра.
Спадът е частично компенсиран от доставки от САЩ, като Япония е внесла 566 000 килолитра петролни дестилати от американски доставчици, което представлява увеличение от 569,6% спрямо година по-рано.
Министерството на финансите отбелязва, че е трудно да се оцени как скорошното споразумение между Вашингтон и Техеран за прекратяване на военните действия ще повлияе на търговските отношения на Япония с Близкия изток.
Представители на ведомството споделят, че е положително, че японски компании, сред които автомобилни производители, са продължили да разглеждат региона като важен пазар, въпреки текущото напрежение.
Допълнителен натиск върху икономиката оказват нарасналите разходи за енергия и отслабването на японската валута. В момента един американски долар се разменя за приблизително 160 йени, спрямо около 140 йени преди година.
Вносът на електрическо оборудване е нараснал с 31,5% на годишна база през май, заслуга за което имат голямото търсене на компютърни чипове и други компоненти поради бум в развитието на изкуствения интелект.
Поскъпването на цените е повлияло и на увеличението на стойността на износа. Въпреки че Япония е изнесла по-малко автомобили през май, стойността на автомобилния износ е нараснала с над 13%.
На фона на всичко това, вчера японската централна банка („Банк ъв Джапан“ – Bank of Japan) увеличи основния лихвен процент с 25 базисни пункта до 1%, което е най-високото му ниво от повече от 30 години. Причината за това решение е увеличаващият се инфлационен натиск. Все пак, засега повишението не е оказало значително влияние върху стойността на японската йена.
