Меркел

  • Нито кризата с бежанците, нито нарастващия популизъм в Германия, са способни да разклатят позициите на канцлера Меркел.

Кампанията на Ангела Марклел започна на 12 август в Дортмунт, Западна Германия. Освежена от триседмичната си ваканция в италианските Алпи, тя се пошегува, че е пренебрегнала изборите: „Забавих да кажа, че изборите не са предрешени и да! – трябва ни всеки глас“.

По начина, по който се развива кампанията й, не е чудно наистина да е забравила тази важна част:  изборите още не са спечелени, макар по всичко да личи предстоящата победа.

След като не се сбъднаха очакванията тазгодишната кампания да е сред най-оспорваните в Германия, последните седмици показват затихване на драмата до такава степен, че „Уолстрийт Джърнал“ (Wall Street Journal) написа статия със заглавие: „Уф, това е доста скучно“.

Фактът, че Меркел може да си позволи подобен коментар, едва месец преди деня на изборите, е знак колко много са се променили политическите перспективи през последните шест месеца и колко е сигурна тя в позицията си.

Помогна й основната идея,  около която кръжеше предизборната кампания на опонента й Мартин Шулц – бежанския поток. След като напливът на имигранти намаля драстично, кандидатът на СДП се препъна, а това се оказа в полза на Меркел. Политолозите използват термина „асиметрична демобилизация“, когато искат да означат тактическото ограничение на канцлера или изкуството да обезоръжи конкурентите, като отказва да им се противопостави.

А ниската безработица и увеличаващи се заплати, свалиха температурата на страстите в Германия.  Икономическият гняв, който оцвети миналогодишната президентска кампания в САЩ, няма почва тук.

Първоначално се мислеше, че през 2017-та на Меркел й предстои една от най-тежките изборни кампании. Това е годината, в която европейските популистки партии, включително антимигрантски настроената Алтернатива за Германия, се опитаха да наберат привърженици, използвайки антиглобалистки идеи и критика срещу кризата с бежанците.

Когато през декември миналата година беше преизбрана от партията си, Меркел беше подложена повече от година на остра критика заради политиката на отворените врати към бежанците и достигна най-ниската си избирателна подкрепа от 12 години насам.

Тогава се появи основният й опонент Мартин Шулц, дебютант в ляво-центристката „Социалдемократическа партия“ (СДП), на когото в началото се гледаше като на харизматична и силно контрастираща на Меркел личност.

След като Шулц се включи в надпреварата през януари, подкрепата за германския канцлер спадна рязко, което постави под въпрос коалицията й със СДП, за първи път от 5 години насам.

Германският политически елит беше заслепен от „ефакта Шулц“: новият кандидат излъчваше чар и в него мнозина виждаха потенциал да победи Меркел. „В началото на годината, когато беше представена кандидатурата на Шулц, малко се разтревожихме“, коментира Петер Байер, член на управляващата ХДС. „Социологическите проучвания бяха различни – той беше звезда“.

Днес, ХДС на Меркел е възстановил позициите си и печели около 40 процента, средно, в повечето проучвания – това е същата подкрепа, както през 2013-та, когато спечели изборите с 41.5 на сто. СДП, напротив – падна до подкрепата преди обявяването на кандидатурата на Шулц и се движи между 22 и 25 процента от вота.

Притокът на имигранти и бежанци са важни теми за много гласоподаватели, а това че напливът намаля, определено помогна на Меркел. През първото тримесечие на 2017-та, статистическите данни на федералното правителство сочат, че убежище в Германия са потърсили едва 54 600 човека или около 73 процента по-малко от 2016-та.

Това значително снижи подкрепата за Алтернатива за Германия, които първоначално имаха около 15 процента, а сега се движат между 7 и 10 на сто.

От друга страна, след шумното начало на кампанията на Шулц, той не намери друга тема, освен бежанската криза, по която да се противопостави на канцлера.

Макар че Мартин Шулц първоначално се афишираше като „човек от народа“, бързо загуби този образ. Той е бивш професионален футболист, без висше образование, който посегна към бутилката след тежка травма, поставила край на спортната му кариера. Шулц беше левият отговор на надигащия се десен популизъм в Европа: мюнхенското периодично издание „Зюдойче Цайтунг“ го нарече в началото на годината „политкоректен популист“.

На дебата в неделя вечерта между двамата опоненти, Шулц трябваше да се хване за още нещо, освен бежанската криза, която му се изплъзна, но изпусна шанса си. А социолозите посочиха като победител Маркел.

И още – СДП са част от управляващата Германия грандкоалиция, с ХДС. Шулц се мъчеше да обясни по какво партията му се различава от тази на Меркел и какво ще променят в статуквото избирателите, ако гласуват за него.

Този проблем на кандидата на социадемократите лъсна още на местните избори в три области в Германия, тази пролет, основни за парламентарния вот през септември. Победата през пролетта беше за ХДС.

Основната теза на Меркел за стабилност в Германия, не пострада от това, че много германци харесаха президента на САЩ Доналд Тръмп. Те видяха непредсказуемостта, която донесе той на световната сцена и успяха да направят сравнение с доста по-умерения и последовател подход на канцелра си. В бързо променящия се свят, Ангела Меркел е една от стабилните фигури.

На местна почва, хората я възприемат като политик, който е загрижен за нацията, който не поляризира обществото (за разлика от предишния канцлер от СДП, Герхард Шрьодер), а напротив – обединява го. Германците, в по-голямата си част, са убедени, че тя постъпва правилно.

Всичко казано дотук не омаловажава предизборното предизвикателство пред германския канцлер. По всяка вероятност Алтернатива за Германия ще спечелят места в бъдещия парламент и при това – ще са третата по големина партия в него и яростна опозиция на Меркел.  Още няма индикации и с кого ХДС ще направи коалиция. Колкото повече места спечели крайната десница, толкова по-малка е вероятността, Меркел да се коалира с малките либерални партии („Партията на свободните демократи“ или „Зелените“).

Остава отворена възможността от възникване на внезапна криза, която да обърне резултата: нови тълпи хора на границата или публикуване на секретни документи в „Уикилийкс“,  източени след хакването на информационната система на Бундестага пред 2015-та.

Но, ако не се случи подобно повратно събитие, с голяма вероятност, партията на Меркел ще победи на предстоящите парламентарните избори.

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук