В петък вечерта, кандидатът на Франция Одре Азуле беше избрана, с 30 гласа „за” срещу 28 „против”, за наследник на Ирина Бокова на поста генерален директор на ЮНЕСКО.
Основен съперник на бившия министър на културата на Франция беше претендента от Катар – Хамад бин Абдулазиз ал Кауари.
Азуле успешно премина и четирите кръга на гласуване в централата на организацията в Париж и успя да спечели поста.
Съгласно правилата за избор на този етап се допускат само първите двама по резултати и ако гласовете за тях са изравнени, се тегли жребий кой да ръководи в следващите 4 години. Жребият бе избегнат, след като Азуле събра 30 гласа, а опонентът ѝ – 28.
Анализаторите коментират, че макар Катар да е щедър спонсор на ЮНЕСКО, конфликтът в Персийския залив постави под въпрос шансовете на Ал Кауари.
Още преди четвъртото гласуване Китай оттегли своя кандидат и подкрепи този на Египет – Мушира Хатаб, а Кайро е сред столиците, оказващи натиск над Катар.
Решението за Азуле трябва да бъде подкрепено от 195-те страни членки на ЮНЕСКО на 10 ноември.
За цялата история на ЮНЕСКО, представител на Франция е избран за втори път на длъжността генерален директор. Първият французин, оглавил организацията преди повече от 50 години, е професорът по философия Рене Майо.
В годините постът е бил заеман от представители на Великобритания, Италия, САЩ, Япония и България.
ПРОЦЕДУРА ПО ИЗБОР НА ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР
Първоначално кандидатите за поста бяха от 9 страни, но още преди началото на гласуването Гватемала и Ирак се отказаха от участие.
В следващите кръгове отпаднаха претендентите на Азербайджан, Виетнам, Китай и Ливан.
А преди последният кръг, отпадна и кандидатът на Египет.
КОЯ Е ОДРЕ АЗУЛЕ?
Одре Азуле е родена на 4 август 1972 г. в Ла Сел-Сен-Клу, недалеч от Париж, в еврейско мароканско семейство. Баща й е бил съветник на краля на Мароко – Хасан II, а сега е съветник на неговия син Мохамед VI.
Тя завършва парижкия Институт за политически науки и Университета в Ланкастър, Великобритания, преди да се дипломира от престижното френско Национално училище по администрация.
През 2000-2003г. е асистент, а по-късно ръководител на аудиовизуалния сектор в Службата за развитие на медиите към Министерството на културата на Франция.
Периода 2006-2017г. прекарва в Националния кинематографичен център. Заема поста заместник-директор на излъчването, финансите и правото. Бързо се изкачва по кариерната стълбичка и не след дълго става зам.-генерален директор на центъра.
Преди 3 години, Азуле стана съветник на тогавашния президент на Франция Франсоа Оланд по въпросите на културата и комуникациите. Особено внимание обръща на регулирането на пазара на аудиовизуални медийни услуги. В обхвата на дейността й е защитата на френското кино на европейския пазар.
За периода 2016-2017г. е министър на културата в две правителства – на Манюел Валс и Бернар Казньов. През 2017-та издейства увеличение на бюджета на ведомството с 6,6% до 2,9 млрд. евро.
Азуле е особено активна при популяризирането на съвместните инициативи на Франция, ЮНЕСКО и ОАЕ, както и за опазването на културното наследство в конфликтните зони.
Владее английски и испански език. Има син и дъщеря.
ИСТОРИЯ НА ЮНЕСКО
Организацията на обединените нации за образование, наука и култура, ЮНЕСКО е специална организация на ООН, учредена на 16 ноември 1945 г., за да насърчава сътрудничеството между нациите в областта на образованието, науката, културата и комуникациите.
Чрез такива кооперативни усилия, ЮНЕСКО се надява да насърчи универсалното зачитане на справедливостта, законите, човешките права и основните свободи.
Мотото на организацията гласи, че „мирът е създаден, не за да се нарушава, а за да подпомага интелектуалната и нравствената солидарност на човечеството“.
Целта на организацията е да изгради мира в умовете на хората чрез образованието, науката, културата и комуникациите.
20 държави подписват устава на ЮНЕСКО – Великобритания, Нова Зеландия, Саудитска Арабия, Република Южна Африка, Австралия, Индия, Мексико, Франция, Доминиканска република, Турция, Египет, Норвегия, Канада, Китай, Дания, Съединени американски щати, Чехословакия, Бразилия, Ливан, Гърция.
В момента членове на организацията са 193 държави. Главният щаб се намира в Париж, ръководи различни образователни, научни и културни програми.
В комисията са участвали известни личности като Алберт Айнщайн, Мария Кюри, Анри Бергсон, Томас Ман и Бела Барток. Проектите, които са спонсорирани от ЮНЕСКО, включват международни научни програми; технически, тренировъчни и научнообразователни програми за учители, както и програми за повишаване на грамотността; районни и културни проекти по история и международни споразумения за сътрудничество в опазването на културното и природното наследство на света и на човешките права.
БЪЛГАРИЯ В ЮНЕСКО
България се присъединява към ЮНЕСКО на 17 май 1956 г. През 2007 г. страната стана член на Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО.
В Списъка на световното наследство са 9 културни и природни паметници от България, имащи изключителна световна стойност: Мадарският конник, Боянската църква, Казанлъшката гробница, Старият град на Несебър, Рилският манастир, Скална църква в Иваново, Тракийската гробница в Свещари, Национален парк Пирин и Резерватът Сребърна.
Нематериалните обекти в страната са хорът на Бистришките баби, ритуалът „нестинарство“, традицията на производство на „Чипровските килими“ и ритуалът „Сурова/Сурва“.
ПРОБЛЕМИ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА
Ден преди последния вот за избор на генерален директор на ЮНЕСКО, Съединените щати обявиха, че напускат организацията.
Процедурата ще трае една година и реално САЩ ще напуснат в края на 2018-та.
Малко по-късно и премиерът на Израел Бенямин Нетаняху съобщи, че е инструктирал външният министър на страната да подготви същата мярка заради антиизраелски пристрастия на световната организация.
Това е сериозен удар за структурата на ООН за образование, наука и култура, която разчита за голяма част от бюджета си на Съединените щати. Недоволството на Вашингтон от това как работи ЮНЕСКО не е ново.
Още през 2011 г. Съединените щати обявиха, че спират парите за организацията, след като Палестина беше приета като пълноправен член. Оттогава ЮНЕСКО загуби около 500 милиона долара, заради спряното американско финансиране.
