На 72 г. в Германия след продължително боледуване почина известният разследващ журналист Юрген Рот. От 70-те до кончината си той не спря да публикува книги за корупцията, търговията с оръжие и мафиозните структури. В Русия най-известна е книгата му „Гангстерите от Изток. Новите пътища на престъпността“, публикувана през 2004 г. Книгата разказва за тамбовската престъпна групировка, чиято дейност той разследва в Германия. Разследването предизвиква голям дипломатически скандал след като при обиск на фирмата SPAG (Санкт Петербургско дружество за управление на недвижимост и капиталовложения) са намерени документи с подписа на Владимир Путин, а също и на Владимир Смирнов (първият шеф на кооператива Озеро в Ленинградска област. Разследването на прокуратурата в Дармщтад (област Хесен) по отношение на девет заподозрени лице е прекратено през 2009 г. поради изтичане на давностния срок. „Открита Русия“ публикува интервю с Юрген Рот, записано от Анастасия Кириленко на 15 юли 2015 г. и частично използвано във филма „Хуизмистерпутин“.
— Разкажете за Вашата книга „Гангстерите от Изток“. Как възникна идеята? Как изплува името на Путин?
— В частта, която се отнася до Владимир Путин, има черна дупка: с какви фирми е бил свързан той, как именно е спечелил своите пари и доколко тясно е сътрудничил с криминални групировки. И това е още по-интересно поради факта, че е имало връзка с Германия, от страна на тамбовската мафия. От друга страна – връзките с фирми, работили в Германия и по-специално SPAG, която е имала основната роля. Всичко започва с това, че Владимир Путин през 1992 г. е бил лично в Германия, срещнал се е с нотариус тук и с още един участник, с когото скоро след това съосновава SPAG. Както стана ясно от последващите издирвания, по-конкретно в Петербург, SPAG е имала най-тесни връзки с Владимир Смирнов. Владимир Смирнов става, така да се каже, свързващото звено между тамбовската мафия от една страна, Владимир Путин от другата и фирмата SPAG, тук в Германия.
— Какво конкретно имате предвид?
— Смирнов е бил централна фигура. Най-напред, той е бил личен приятел на Владимир Путин. Всички фирми с чуждестранно участие зад граница са организирани от него. Той като правило присъства на всички събрания на съвета на директорите на SPAG тук, в Германия. Доказано е, че Смирнов много пъти се е срещал с Кумарин (Владимир Барсуков, считан за лидер на тамбовската мафия. — Открита Русия) в Швейцария. Това е изяснено от Федералната полиция в Швейцария. По този начин Смирнов, както няколко пъти вече казах, става свързващо звено между криминалната организация „Тамбовска“ и държавното ръководство – в случая с Владимир Путин. Владимир Смирнов играе много важна роля и веднага след като Владимир Путин се премества в Москва, той го последва там и много бързо израства в йерархията, което видимо е заслужил с упорит труд (усмихва се).
— Откъде тръгна Вашето разследване?
— До своите изводи стигнах след като прочетох първите сведения за това в отчета на Федералната разузнавателна служба на Германия за пране на пари от наркокартелите в Лихтенщайн. Този отчет вдигна голям шум в Германия. В малък абзац е спомената фирмата SPAG като инструмент за пране на пари от търговия с наркотици. По това време имах добри контакти с тамошната прокуратура, заедно пътувахме до Лихтенщайн. Прокурорът проведе там разследване, а аз го придружавах. Започна да се очертава история, която придоби голямо политическо значение. Но когаго бяха обискирани офисите на SPAG в Морфелден Валдорф (предградие на Франкфурт-на-Майн Открита Русия) на 13 май 2003 г., федералният канцлер беше информиран, което не е нормална практика. Министърът на вътрешните работи на Русия също беше информиран за обиските в SPAG, което също беше признак, че става дума за дело с голямо политическо значение. В своята книга аз описвам подробно всичко това, криминално дело, в което става дума за пране на пари в сътрудничество с криминална групировка – тамбовската мафия – и тогавашния заместник-кмет на Санкт Петербург Владимир Путин. Това придава на делото голямата му политическа значимост.
— Каква в действителност е била ролята на Путин? Управляващият SPAG Маркус Резе каза в интервю по немското радио (и откъси от него бяха дори включени в годишния отчет на SPAG), че би се радвал да поработи с Путин, но нищо подобно не се е случвало и, че Путин е бил съветник без заплата, което било „нормална практика“ за съвместните предприятия с Русия.
— Относно частта, в която се твърди, че „не е получавал никаква заплата“, не знам дали думите на Маркус Резе, които той каза тогава, когато избухна историята, не трябва да бъдат поставени под сериозно съмнение. Ставаше дума за това, че Путин се е занимавал със създаване на търговски предприятия зад граница, защото е отговарял за приватизацията. И при това не е забравял да угоди на своите политически и бизнес контакти. И SPAG е била един от най-важните инструменти. След основаването на SPAG, той съвършено точно не играе лично никаква голяма роля. Но от това не е имало и необходимост. За своите приватизационни гешефти той се обзавежда с посредник, какъвто е бил въпросният Владимир Смирнов. И същия този Владимир Смирнов изиграва решаваща роля, защото основава множество фирми в данъчни убежища, а SPAG е вплетена в мрежата на тези фирми.
— В книгата си публикувахте приложение с документи. Един от тях е пълномощното за управление на акциите на SPAG на името на Владимир Смирнов. Подписано от самия Владимир Путин на 17 декември 1994 г. Обяснете що за документ е това?
— Управителите на SPAG винаги са говорили, че Путин няма никакво отношение към всичко това. А този документ, който се намира в наказателното дело, в разследващите материали, показва, че в началото той е бил много активен (в SPAG), макар че по-късно не е. Но от неговото участие впоследствие не е имало необходимост, всъщност, тъй като неговия другар, амиго Смирнов, изиграва ролята на най-важното свързващо звено с тамбовската мафия. При това Путин също е имал, естествено, взаимоотношения с тамбовската мафия, а именно в случая със Санкт-Петербургския морски порт и определени хора там. По принцип, това е било очевидно. Иначе SPAG никога не би получила такова влияние, особено в Петербург, където официално управлява зданията в центъра на града. В Германия, например, тя не играе особено голяма роля. Но тогава, примерно, петролният бизнес в Петербург, който се води чрез компанията „ПТК,“ по същия начин не би могъл просто да функционира. Това винаги е била протекция предоставена от Владимир Путин и Владимир Смирнов на криминалните структури, в случая тамбовската, от една страна, а от друга страна са били каналите за изпиране на парите чрез фиктивни компании, кухи фирми в данъчни убежища, като в нашия случай, чрез SPAG.
— Какви пари е препирала SPAG? Вярно ли е, че са от колумбийски наркокартел?
— Отначало имаше такова подозрение. Защото в съвета на директорите на SPAG заседаваше г-н Рудолф Риттер. В Лихтенщайн подозираха Риттер за изпиране на огромни пари от колумбийската мафия, получени от търговия с наркотици. Той имаше там контакти, които са установен факт, но в съда каза, че „аз не знаех, че тези пари са от продажба на наркотици“. Съдът му повярва и за това той, по принцип, така и не беше осъден. Но Риттер е бил, така да се каже, свързочник в Лихтенщайн. Подозрението, че е изпрал пари от продажби на наркотици остава, макар че юридически не беше доказано, доколкото той „нищо не е знаел“.
— Братът на Рудолф Риттер е бил в правителството на Лихтенщайн?
— Да, той има брат в правителството на Лихтенщайн, но не са поддържали отношения, така че тук няма никаква връзка.
— Беше ли възможно справедливо и независимо разследване, доколкото Риттер е имал връзки на високо ниво, които са могли да попречат?
— Не, във всеки случай, не може да бъде обвинено правителството на Лихтенщайн за небрежно отношение към разследването. Но е важно друго. Относно Лихтенщайн и връзката със SPAG има две важни неща. Федералната прокуратура, специалната прокуратура и шефът на правителството поръчаха на министъра на правосъдието г-н Фромелт да опита да получи отчета на Федералната разузнавателна служба (BND б.прев.). Те долетяха в Берлин и отначало получиха рязък отказ, но след това отново опитаха. Знам за това от разговор с тогавашния правосъден министър, който каза: отначало BND отнесе случая на високо равнище, защото там беше задействан Путин, но впоследствие беше решено, че няма никакъв интерес да се занимават с това дело. И на тази история просто беше хвърлено политическо покривало. Това е само един от многобройните признаци, че скандалът беше политически прикрит, не е имало воля да се разследва, не са искали информацията от Федералната разузнавателна служба, независимо от това, колко сериозна е била, да се разпространява нататък. Ето защо на работата на прокуратурата в Дармщадт се пречеше активно.
— Как приключи тази история? Нали никого не осъдиха?
— Краят на историята е в това, че активно се опитваха да попречат на разследването на Дармщадтската прокуратура. Но разследване течеше и във федералното управление на криминалната полиция на Германия. А федералното управление получи възможност чак година след обиските в SPAG да отиде до Санкт Петербург и да се срещне там с шефа на тамбовската мафия, който естествено им се показа в най-добрия си вид, естествено, представяйки се за обикновен бизнесмен. Следствените органи в Петербург и Москва блокираха работата, нямаше никаква възможност за сътрудничество. Немските закони гласят, че когато не е възможно да се предявят доказателства, че парите идват пряко от криминална търговия, то не може по принцип да се докаже пране на пари. А освен това, в Берлин и Бон имаше политическа воля да не се позволи разследването да продължи. Това означава, че прокурорът оставаше практически сам, без поддръжка. Всички знаеха, че „Тамбовская“ — това е криминална, мафиотска организация, много мощна и опасна, че тя има огромно влияние в Петербург. Поради това разследването се повълнува още малко, предаваха го нанякъде, а после заради изтичане на давността беше прекратено.
— А какъв беше отговорът на Путин на всичко това?
— Лично аз не съм питал Путин. Концентрирах се над това, което ставаше в Германия, макар че пътувах до Санкт-Петербург във връзка с делото SPAG. Но в пресслужбата на Путин винаги са казвали, че той няма никакво отношение към SPAG. За това може да се прочете в медиите, поне в западните такива. Но това е обикновена „опорна точка“ на политическите лица.
— Някои редове в книгата са заличени. Защо?
— Управляващият SPAG Маркус Резе подаде жалба в съда против книгата. Някои места бяха замазани в черно. Но в края на краищата след решения на последващите инстанции тези зачеркнати второстепенни абзаци бяха „избелени“. Основното – ролята на Путин, Смирнов, прането на пари, тамбовската ОПГ и така нататък още от самото начало не се удаде да бъдат зачеркнати. Резе беше, естествено, недоволен от това, че аз присъствах на обиска у тях, а след това получих изчерпателна документация по това дело, което беше достатъчно, за да напиша книга. Но това е проблем за всички разследващи журналисти: източниците не трябва да се назовават, за да не им се причиняват проблеми, а от друга страна възникват проблеми в съда. Ето защо аз не се безпокоя особено за нюансите: основното послание на книгата е пределно ясно. Имаше разследване по отношение на SPAG – фирма, в която е бил замесен Владимир Путин – по подозрения за пране на пари. То беше прекратено заради изтичане на давностния срок. При това има напълно конкретни връзки с тамбовската ОПГ и Владимир Смирнов, а следите водят към Лихтенщайн. Всичко това никой никога не е заличавал.
— Как бихте отговорили на въпроса Who is Mr Putin?
— Трудно е да се каже в няколко думи. Путин, в моите очи, е продукт на КГБ, който работи с престъпни групировки тогава, когато му е нужно, който построи своята власт върху големия архив на КГБ/ФСБ, използвайки нужната информация като компромат, като инструмент за шантаж. Той построи върху това цялата си власт. Аз мога да съдя върху ситуацията през 90-те. Той винаги е бил много стриктен и прецизен и мисля, че това не се е променило до ден днешен, по-скоро обратното.
— Какво мислите за бъдещето на Русия?
— Все повече ме обхващат тъжни мисли за бъдещето на Европа… Бъдещето на Русия зависи от това колко силно може да стане гражданското общество. А то към сегашния момент е много слабо. В Русия, по мое мнение, се образува деспотия. Путин и неговия кръг от силовици ще останат на власт толкова, колкото това е възможно. И моят най-голям страх е, че ще възникне открит конфликт и студената война ще стане гореща. Аз принадлежа към поколението, което се страхуваше от ядрена война. И за голямо съжаление днес този страх се върна.
— Имате предвид, че в Русия се промени законът за използване на ядрено оръжие?
— Опасявам се от това, че Путин в някакъв момент може да се опре в стената и ще поиска да я пробие с всякакви средства. Западът се старае да не го дразни с надеждата, че в обозримо бъдеще ще бъде възможно да се пречупи путинската система. Това е сложно, почти невъзможно, като се отчита съвременната геополитическа ситуация, но това е единствената надежда. По принцип ни остава само да се надяваме на това, че нещо ще се промени. Но Путин, естествено, прави всичко, за да не възникне нормално, критично мислещо гражданско общество. И поради това тази система може да просъществува още много много дълго.
— Путин има подкрепа от деловите кръгове в Германия. Мафията, за която Вие пишете не ги смущава. Какво е бъдещето на такова сътрудничество?
— Световната икономика не познава морала. Етическите положения не съществуват в икономиката. Ако става дума за деспотия, то въпросът не е в сътрудничеството, става дума просто за бизнес, доход, печалби. И това е справедливо за всички страни. Немските фирми имат добри отношения с Русия, защото традиционно имаха връзки със СССР, които се съхраниха и до сега. И поради това в деловите среди е много разпространено относителното одобрение на действията на Путин. Става дума за газ, за стратегически ресурси и в тази област немските политици са готови да сътрудничат с Русия. Има и този отвратителен пример на нашия бивш канцлер Герхард Шрьодер, постъпил на служба в дъщерната структура на Газпром. Матиас Варниг, централна фигура още по времето на ГДР, когато работеше за Щази, сега е на ръководни постове в големи търговски структури в Русия. Като цяло има много хора, които благодарение на установените връзки между ГДР и СССР се занимават със същото във ФРГ и Русия. Рано или късно Путин ще си отиде и, вероятно, нещо ще се промени, но засега икономическите отношения се развиват добре. Но същото важи и за американците, които и до сега въртят с Русия най-успешни гешефти. Налице е двоен морал, което за демократическите страни е доста срамно. От една страна виждаме изказвания, че Путин е деспот, лош човек, дайте да му обявим блокада, за да го накажем. И в същото време най-големите концерни сключват с него сделки.
— Промени ли се нещо във връзка с войната в Украйна? Бяха приети санкции.
— Санкциите не пречат на големите концерни. Големите енергийни предприятия в САЩ и Европа продължават сделките с Русия, пряко или опосредствано. Става дума за суровини. Имам впечатление, че санкциите са замислени така, че най-големите сделки с Русия да остават възможни.
Последната книга на Юрген Рот ще бъде публикувана посмъртно. Вече в болницата, страдащ от тежката болест, Юрген Рот казва: „Все пак успях да довърша книгата. Ще бъде сравнение на класическата италианска мафия с мафиозните кланове в Русия, Турция, Унгария и с „клана Тръмп“. Моята теза: управляващите кланове в тези страни работят като класически мафиотски структури, тоест мафията окупира държавата.“
- източник: „Биволъ“
