Режисьорът Йон Сан-хо от Южна Корея изгражда своите филми около концепцията за изкуствения интелект (ИИ), а най-новото му произведение – „Изгубеният рай“ (Paradise Lost), повторно разглежда тази тема, съобщава Асошиейтед прес.
Този психологически трилър разказва историята на майка, която прекарава девет години с изкуствено интелигентен клонинг на изчезналия си син, докато истинският му образ не се завръща у дома.
Ким Хюн-джу играе ролята на майката, която губи сина си по време на училищен лагер. Въпреки своята тъга, тя се доверява на изкуствен интелект, който пресъздава образа на момчето, останало завинаги на 10 години, видим за нея чрез очила за добавена реалност. Когато истинският ѝ син, изигран от Бе Хьон-сон, се връща в живота ѝ като възрастен непознат, тя се оказва разделена между двамата.
В предишните проекти на режисьора, известен с „Влак до Пусан“, също се разглеждат теми свързани с изкуствения интелект, включително филма на Нетфликс от 2023 г. JUNG_E и зомби трилъра „Колония“ (Colony), пуснат на кинофестивала в Кан този сезон.
„Изгубеният рай“ имаше своята премиера на Международния филмов фестивал в Торонто и ще бъде на голям екран в Северна Америка от петък.
Идеята за филма произлиза от неочакван източник – от майката на Йон, която е домакиня и е работила като чистачка. Когато тя изразява загриженост относно трудността на Йон да пише истории без формално образование по кинодраматургия, той ѝ отговаря, че всеки може да го направи.
Това я вдъхновява да напише кратък разказ от около три страници за връзката между майка и син в едно село, който по-късно се трансформира в „Изгубеният рай“, заглавие, вдъхновено от поемата на Джон Милтън за изгонването на човечеството от рая.
В интервю за Асошиейтед прес Йон Сан-хо споделя мислите си за филма, за границите на изкуствения интелект и за причините, поради които азиатските режисьори може би са по-отворени към темата в сравнение с Холивуд.
„Една от основните теми са взаимоотношенията. Устойчивостта във връзката е ключова за восприятие на някого като постоянен. Създаденият от изкуствен интелект син играе именно тази роля в продължение на девет години. Но той не разсъждава, а просто предлага подходящи реакции на майката. Може ли да се нарече това връзка? Не се ли корени истинската човешка идентичност в взаимоотношенията с другите, дори и това да е трагично?“ казва режисьорът.
Той вижда изкуствения интелект като усъвършенствано отражение на желанията на хората.
„Изкуственият интелект е израз на колективен разум, така че е трудно да се твърди, че той притежава способност към размисъл. Как би могло това да се случи в далечното бъдеще, не е ясно. Но начинът за разбиране е много прост: ако кажеш на ИИ да направи нещо и той отговори: „Не искам“, тогава това значи, че е започнал да разсъждава. ИИ не отказва. Мои деца отказват много категорично“, добавя той.
„Изкуственият интелект е широк термин. За да избегнеш ИИ, трябва да спреш да търсиш; дори търсачките го използват. Някои подчертават екологичните последствия от центровете за данни, но колко от това е свързано с филмите? Англоезичните филми разполагат с много по-голям пазар и значителни бюджети. Малкият пазар в Азия не позволяваше дори да се замисля за научна фантастика. В настоящето азиатското кино изучава по-разнообразни теми, затова смятам, че е по-отворено към изкуствения интелект“, допълва Йон Сан-хо.
„Кинопроизводството понякога се нуждае от колективен разум. В известен смисъл това е тест за колективната интелигентност – работи по аналогичен начин на изкуствения интелект. Ние превърнахме ИИ в символ, но ако погледнем зад него, въпросът е колко колективен интелект е нужен в популярното кино. Считам, че дебатите, които поставят всичко под етикета „изкуствен интелект“, са непродуктивни. Когато въпросът е неправилен, отговорите не могат да бъдат адекватни“, споделя още режисьорът.
„Час ЛИК“ на БТА предлага възможност за близки срещи с личности от българската култура, наука, образование и религия. Подкастът може да бъде проследен в интернет страницата и на YouTube канала на БТА.
