Мафията не е абстракция. Има конкретни измерения. Едно от тях са ЧСИ-тата. Друго е картелът на горивата. Трето са монополистите в така наречените „ютилитис“ (комунални дружества) – ток, вода, парно, мобилни услуги.
От три дни бушувате тук – кой е виновен за загубата на любимата ви партия или коалиция. И можеше ли иначе. Когато обаче стане дума за кръвопийците, или мълчите, защото е някак срамно да се говори за нещо, което е тема на некъпаните, или коментирате с олимпийско презрение. Можеше иначе.
За да се излезе от бутиковостта, трябва да припознаете страданията и борбите на некъпаните независимо от идеологията си, независимо от това как се самоопределяте – като партии на средната класа, на младите предприемачи, на образованите, на позналите чуждия опит, зелени, либерали, леви, десни, няма значение.
Политиката е трансмисията между държавата и гражданите, всички граждани, а държавата е регулаторен механизъм. Тоест, политиката е за всички, държавата е res publica, обща работа. Задачата е:
Първо – да достигнеш максимален брой хора. И второ – да решиш максимален брой общи проблеми. Конкретни проблеми. Това не е популизъм. Популизъм е да говориш на хората нещата, които те искат да чуят, докато ги крадеш и мамиш.
Да си успешен политик означава да си с двата крака в живота на хора, с които често нямаш нищо общо, но да припознаеш проблемите им като свои и да ги решаваш.
Никой, който иска да решава реални проблеми, не може да си позволи да бъде нишов, нито да избира кадрите си на принципа на еднаквостта.
Изборите в неделя вече са забравени извън Фейсбук – днес се вдигнаха цените на парното и топлата вода, както и тока.
Само тук разборите продължават, като че ли това не е проблем, или е проблем на нищите духом.
Затова на следващите избори ще влезе още един Марешки – това, което той прави с лекарствата и горивата, ще бъде уподобено с нещо друго, нещо важно. А дали старият и бъдещият Марешки са мошеници и популисти – ако смятате, че са, отнемете им територията и се справете по-честно.
Статус във Фейсбук на Явор Сидеров.
