Защо прокуратурата привиква Нинова? Дали за да направи едно успешно разследване, или с някаква друга цел? Дали има необходимост от публични действия по това разследване, или пък обратното – „тих подход“? И опитва ли се прокуратурата да прави „вътрешнопартиен преврат в БСП“, както твърди Нинова? Каквито и отговори на тези въпроси да дадем, биха могли да са само хипотеза. Има обаче един въпрос, който си струва да разгледаме и това е въпросът защо действията са публични и какво цели това.
Когато през юни 2021 година – тогава протестната енергия беше още много силна и не бихме минали през три предсрочни избора, а само през едни редовни, европейският главен прокурор Лаура Кьовеши дойде на посещение в България.
Въпросното посещение беше първото ѝ посещение в чужбина, откакто Европейската прокуратура беше заработила. Обществените очаквания (а може би надежди) бяха високи – сякаш едва ли не идва, за да обяви масово повдигане на обвинения срещу бившите управляващи от ГЕРБ. Очакванията не се осъществиха. Кьовеши даде една скучновата пресконференция и продължи по пътя си.
И докато в социалните мрежи демократичната общност изразяваше недоумението си защо европейският главен прокурор не е изразил поне мнение, истината е, че би следвало това да е начинът на работа на един главен прокурор. Без фанфари, без заявки, които след това не се изпълняват и със сигурност без заемане на политически позиции – просто ние сме свикнали с друго. Свикнали се с публични акции по претърсване на президентската институция (без значение личността на президента) и с публични привиквания на разпит заради вътрешнопартийни въпроси на политически лидери (без значение историческата обремененост на партията).
Прокуратурата чакаше лидера на БСП Корнелия Нинова на разпит в сградата на Софийската районна прокуратура. На разпит трябваше да се явят още Борислав Гуцанов и Гергана Алексова-Величкова, които са част от ръководството на партията. Призовани бяха във връзка с постъпила жалба от Кирил Добрев за нарушени права. Съобщавайки за казуса, Нинова намекна, че Добрев бил част от вътрешната опозиция в БСП, „отглеждана от ГЕРБ“.
Нито Нинова, нито Гуцанов или Гергана Алексова не се явиха на разпит. Сега ги грози санкции, по всяка вероятност глоба.
Публичността в действията на прокуратурата и сега – в случая с лидера на БСП, и преди – в случая с Президентството, е това, което оставя неприятен вкус.
Изглежда почти сякаш се търси начин Нинова да бъде оставена да се оправдава пред телевизионните камери. Или по-лошо – да бъде сплашена, за да не влиза в евентуална анти-ГЕРБ коалиция. Кой печели от това не е съвсем ясно, защото и самият жалбоподател сякаш беше поне малко дискредитиран в цялата сага.
Каквато и да е истината, „по-малко шум – повече резултати“ звучи като нелоша стратегия за работа на една прокуратура – особено ако желае да постигне действителни резултати. Ако ли не, целта сигурно е изпълнена. Каквато и да е тя.
Още актуални коментари – четете тук.
