Световноизвестният „инцидент Розуел“ води името си от това на малко градче в Ню Мексико и се е случил на 8 юли 1947 година. Въпреки че за него е дадено някакво съшито с бели конци тривиално обяснение, ентусиастите до ден-днешен са убедени, че правителството на САЩ прикрива катастрофа на извънземен летателен съд, са намерeни и тела на извънземни, като според някои версии е имало още живи.
Наскоро обаче германски изследователи на случая оспориха това схващане и предложиха нещо също толкова сензационно – че става дума за провеждане на експеримент със свръхнапреднала технология, взета от нацистите, пише „Експрес“.
Според сведенията отначало се смятало, че експлозията на мястото представлява катастрофа на НЛО, но военните бързо лансираха прикриващата версия, че става въпрос за метеорологичен балон, на която никой май не вярва поради редица добри основания, като блокадата на зоната, недостоверност на версията, че първоначално дошлите на мястото не са могли веднага да различат частите на метеорологичен балон и т. н. С годините конспиративните теории покрай случая избуяха и се обединиха около твърдението, че военните прикриват извънземно нахлуване.
Документалният филм „НЛО на Третия райх“ извежда още по-впечатляваща теория, която включва тестове на технология на нацистите, която и до днес е твърде строго секретна, за да бъда показана. Предположенията са, че е правен опит с „Камбаната“ – триметров летателен съд с цвят на мед , чиято вътрешност представлява двигателен блок, използващ електрически частици. Технологията била последният опит на Хитлер да постигне световно господство, като обърне хода войната.
Знае се, че след войната САЩ дадоха подслон и работа на много нацистки учени в замяна на достъп до тяхното ноу-хау. Така например немските изследователи, начело с брилянтния ум Вернер фон Браун, формираха гръбнака на американската космическа програма през 50-те и 60-те години.
Немският инженер Георг Клайн е твърдял, че подобен дизайн като гореописания е бил разработван за Третия Райх. Клайн, който направи забележителна следвоенна кариера като аероинженер, казва:
„Не смятам, че съм побъркан, или че съм ексцентрик, или че съм отдаден на фантазии. Това е, коете видях със собствените си очи – нацистко НЛО.“
Впрочем американските и британските пилоти, бомбардирали Германия, са докладвали не еднократно за странни наблюдения в небето над Райха, които може и да са били тестови полети на „Камбаната“. Предаването изследва възможността инцидентът в Розуел да е катастрофа на апарат от нацистката епоха, известен още като „модел Шрийвър – Хабермол“.
Рудоф Шрийвър е тестов пилот и инженер, а Ото Хабермол е инженер. Проектът им е бил базиран в Прага между 1941 и 1943 година, а плановете от него са иззети от американците след края на войната. Изследователи твърдят, че създаденият по проекта апарат е далечен прародител на днешните стелт изтребители.
През Втората световна война Нацистка Германия е била лидерът в ракетните технологии, като стана първата страна, конструирала ефективни ракетни оръжия. Нейните ракетни експерти дадоха предимство на САЩ в космическата надпревара с СССР. Един от тях, смятан и за масов убиец, е генералът от СС Ханс Камлер, който е оглавявал отбранителен проект. Той е управлявал заводите с робски труд на Аушвиц и тайните заводи за „Фау-2“ във вътрешността на Германия. За неговите задачи не се знае всичко, но той е разработвал и футуристични муниции за армията.
Полският изследовател Игор Витковски цитира немски документи, в които се говори за летателен съд с камбановидна форма, а Хитлер искал най-добрите учени и инженери да са на разположение на проекта. Пленени от Съюзниците свидетели твърдят, че на няколко пъти са виждали такъв апарат, построен в Прага.
Според Йозеф Андреас Еп, инженер-консултант към проекта „Шрийвър – Хабермол“, са били построени общо само 15 прототипа.
Той описва доста подробно принципа на работа на апарата, който излита на принципа на хеликоптер, а на определена височина пали основния ракетен двигател. Описанието му обаче не прави ясно защо би било необходимо тази технология да остане секретна толкова десетилетия.
Непълната информация за случа очевидно ще продължи да поражда и обогатява конспиративни теории, за което е помогнала в немалка степен и неохотата на военните да дадат повече информация веднага след катастрофата през 1947 година.