„Дами и господа,
Деца от всички възрасти,
Кажете „сбогом” на „Най-голямото шоу на Земята”.
Американският цирк „Ринглинг Брадърс” спира работата си този уикенд след 146-години изпълнения и пътувания. Пътуващите представления започват през 1871г., а съвсем наскоро взе своето решение да се оттегли и да прекрати дейността си, заради финансови затруднения. Основната причина за финансовите проблеми на цирка е принудата да не използва в представленията си слонове. Организации за защита на животните водиха дълги години дела срещу „Ринглинг Брадърс” и успяха да издействат забрана за превозването на слонове от град в град.
Ето историята на Никол Сандърс – една от главните акробатки в цирковите представления:
* * *
Въздухът вътре в 25-футово оръдие е горещ и мирише на метал. Тъмно е, а миговете преди старта дори и за опитното „човешко гюле” като 32-годишната Никол Сандърс по-известна с псевдонима „Нитро”, са изпълнени с истински страх.
„Няма чувство за комфорт”, споделя тя.
Гръмотевичният акт е измамно прост: оръдието, достатъчно голямо, за да се побере човек, изстрелва акробат във въздуха, който се приземява в мрежа или въздушна възглавница.
Как точно се случва изстрелването и каква е техниката на цирковия номер е строго пазена тайна, но работи с комбинация от хидравлика и налягане на въздуха – няма барут. Единствената експлозия идва от няколко фойерверки, запалени специално за шоуто.
Полетът приключва за по-малко от три секунди, но подготовката отнема дни. Зависи от акробата да контролира полета си, да използва мускулите си, за да лети правилно, да се спусне безопасно и да се приземи, без да се нарани. Всяка грешка – ако оръдието не е затоплено достатъчно, или пък не е спряно, може да причини лош полет и още по-лошо кацане.
Едно 14-годишно момиче на име Зазел беше първото, което бе изстреляно от оръдие през 1877г. в Лондон. През 140-те години на миналия век безопасността на акта е значително подобрена, но никога не е усъвършенствана. Един цирков историк изчислява, че 30 души са загубили живота си при трудови злополуки, докато изпълняват „полета”. Последната смърт е настъпила през 2011г.
Подобно на Зезел, Сандърс е акробат и авиатор. Тя е страхотна – всеки мускул трябва да бъде опънат към момента на изстрелване. Тя не може да си позволи да отслабне или да качи килограми, тъй като рискува да се объркат изчисленията при изпълнението на номера и той да завърши с катастрофални резултати.
На 7 май, в центъра на арена в Провидънс, Роуд Айлънд, Сандърс се качва в центъра на сцената на върха на яркочервеното оръдие. В ежедневието си тя е татуирана и цветът, който преобладава в гардероба й е черното. За шоуто обаче тя е облечена от главата до петите в блестящ сребърен гащеризон. Усмихва се и протяга ръце към тълпата.
Веднага щом се свлича в оръдието, усмивката пада. Сандърс извиква на „пилота” си, че е готова.
Глас започва да отброява секундите. Пет, четири, три, две едно… Чува се крещящият звук на фойерверките и Сандърс се издига на 40 фута височина и лети с около 66 мили в час.
Тя разперва ръцете си като крила, докосва върховете на пръстите си, после пада на гърба си във въздушната възглавница. Адреналинът е огромен. Тълпата изпада във възторг. Това е нейният 596-ти изстрел. Един от последните й.
След 146 години този уикенд ще бъде последното изпълнение на „Ринглинг Брадърс”, американска институция, която бавно се подчини на комбинацията от развиващи се културни вкусове, лош късмет и политически врагове, които вече не са финансово жизнеспособни.
И сега Сандърс трябва да си наложи да престане да мисли за това, че е изправена пред безработица, загуба на дома си, унищожаване на цирковото й семейство и краят на мечтата й.
„Опитвам се да разбера какво искам да правя от тук нататък. Това е краят на моята циркова кариера”, обяви акробатката.
* * *
И така приключва историята на Сандърс, а заедно с нея и тази на „Ринглинг Брадърс”– последният американски цирк, който пътува с влак – традиция, която започва през 30-те години на 20-ти век. През 1872г. шоуменът Финиъс Барнум зарежда първия си цирк на релсите. Когато загубва живота си, влакът се превръща в емблема на цирка.
„Училищата отмениха класовете си, фабриките затвориха вратите си. Хората полудяваха, когато научена, че циркът идва в града им”, споделя Джанет Дейвис, професор по американски изследвания и история.
„Любовта винаги е изглеждала в съзнанието ми като цирк, въпреки че сме пътували в крайните квартали, хапали са ни дървеници, живеели сме в складове или дори в канавки”, пише фотографът Лумис Диан, който пътува във влака като служител в цирка.
