Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви вчера, че Русия и Украйна са постигнали съгласие да не провеждат взаимни атаки срещу енергийните си съоръжения, след като преди това потвърдил на украинския лидер Володимир Зеленски, че е необходимо да спрат ударите по руската енергийна индустрия.
Темата е в центъра на вниманието на множество западни медии днес.
Великобритания
„Украйна е приела да не удря руски обекти, свързани с енергията, и Русия е съгласна да направи същото“, пише Тръмп в понеделник в социалната мрежа Трут Соушъл, цитирано от британския „Файненшъл Таймс“. Той добавя, че покачването на цените на дизела в световен мащаб е свързано с войната между Киев и Москва, а не с конфликта с Иран. Изданието подчертава, че предишните опити на САЩ да посредничат за споразумение относно спирането на нападенията над енергийната инфраструктура не успяха. В контекста на всичко това, изглежда, че Тръмп обявява прекратяване на нападенията преди да е постигната официална сделка между воюващите страни, допълва „Файненшъл Таймс“.
Зеленски отговори на поста на Тръмп, заявявайки, че е нужна подкрепа от партньорите на Киев, за да се уверят, че Русия ще спази ангажиментите си по всяко споразумение. „Украйна не е уверена, че Русия желае да спазва каквото и да е споразумение“, написа Зеленски в Телеграм.
Официални лица, участващи в преговорите между САЩ, Украйна и Русия, съобщиха на „Файненшъл Таймс“, че обсъждането на временно спиране на нападенията над енергийни обекти върви от известно време. Първоначално темата е била разгледана на тристранни срещи, но след провала на формата през февруари, диалогът е продължил в индивидуални срещи и по тайни канали.
Според източниците, Украйна месеци наред е искала от Русия двустранно споразумение за спиране на атаките срещу важни енергийни обекти, пристанища и инфраструктура, но Москва е отказала предложението и е увеличила нападенията. Източник, запознат с руската позиция, потвърдил пред „Файненшъл Таймс“, че преговорите между Москва и Киев са подновени относно потенциален енергиен мир. Въпреки това, много анализатори смятат, че Путин не е склонен да постигне споразумение преди зимните месеци, тъй като очаква събитията около ударите по украинската енергийна инфраструктура да повишат натиска върху Киев да направи отстъпки, заключава британският вестник.
Германия
В последните месеци Украйна е нанесла значителни удари на руската нефтена индустрия, което е причинило временен недостиг на горива в Русия, отбелязва германският „Ханделсблат“. Русия отвърна с целенасочени удари по украински обекти, включително бензиностанции.
След изказването на американския президент вчера, че Русия и Украйна планират да спрат атаките над енергийни съоръжения, Зеленски коментира в социалната мрежа Екс, че намаляването на напрежението относно критичната инфраструктура може да бъде „първа стъпка към мира“. В момента няма отговор от Москва, добавя „Ханделсблат“.
Изданието съобщава, че снощи двете воюващи страни са обменили нови удари. Губернаторът на Самарска област Вячеслав Федоришчев заяви, че в резултат на украинските атаки е бил повреден индустриален обект в региона, който той управлява. Според украински източници това е нефтопреработвателен завод. Украинската армия също атакува склад на руска онлайн търговска компания в Таганрог. Актуалният губернатор на Ростовска област Юрий Слюсар потвърди, че при атаката няма пострадали, но има щети по обектите на селскостопанските предприятия и жилищата, както и на едно учебно заведение.
Междувременно кметът на Киев Виталий Кличко обяви за атаката с дронове срещу украинската столица, като заяви, че е засегната бензиностанция. Освен това има сведения за най-малко един ранен във вечерните руски нападения.
Средната цена на литър бензин Super E10 в Германия достигна рекордните 2,273 евро в неделя, а цената на дизела достигна 2,404 евро на литър. Възможно е в някои бензиностанции да се наблюдават цени над 3 евро за литър, допълва изданието.
С оглед на значителното покачване на цените на дизела, Тръмп призова Киев да се въздържа от атаки срещу руските съоръжения за производство и преработка на дизел.
Експертът по петрола от „Ю Би Ес Банк” (UBS Bank) Джовани Стауново посочи, че Русия е изнасяла около един милион барела дизел дневно през изминалата година, но след атаките на Украйна срещу руските рафинерии, Москва е въвела забрана за износ, освен в определени случаи, за да осигури вътрешното си снабдяване, особено за селскостопанския сектор.
Паралелно, конфликтът в Близкия изток също е довел до намаление на износа на нефтени продукти от региона, добавя Стауново.
„От февруари, тези развои доведоха до значително намаление на глобалните запаси от дизел и растящи натиски на пазара“, заяви експертът от „Ю Би Ес Банк”.
„Световната икономика се научи да се справя с високата волатилност на цените на енергията още от началото на войната в Украйна. Самият шок стана част от нормалността до известна степен“, коментира Габриел Фелбермайр, президент на Австрийския институт за икономически изследвания във Виена и член на германския Съвет на икономическите експерти.
По неговите думи, новата ескалация в Персийския залив води до „очевидно влошаване на ситуацията, но вероятно няма да променя основните правила на играта“.
САЩ
Американският вестник „Хил“ акцентира на значителното покачване на цените на дизела в САЩ, които в понеделник надхвърлиха 6 долара за галон (3,785 литра) за първи път в историята, достигайки средно 6,23 долара за галон. В същото време, цената на бензина е около 4,32 долара за галон.
Тези високи цени създават проблеми за администрацията на президента в навечерието на междинните избори, отбелязва „Хил”.
„Увеличението на цените на дизела в световен мащаб е най-вече следствие от конфликта между Русия и Украйна, а не от Иран“, подчерта Тръмп в публикация в Трут Соушъл.
Експерти посочват, че конфликтът между Русия и Украйна оказва влияние, но не е единственият фактор, водещ до повишаване на цените на горивата. Нестабилността в Близкия изток също играе роля.
„Цените на бензина и дизела нарастват във всеки щат през последната седмица, тъй като геополитическото напрежение нараства на множество фронтове. Напрежението между САЩ и Иран, новите бойни действия в района на Червено море и спирането на работата на петролопровода „Изток – Запад“ в Саудитска Арабия предизвикаха рязко покачване на цените“, заключи Патрик Де Хаан, ръководител на отдела за анализ на петрола в платформата „ГазБъди“ (GasBuddy).
