Трудно е да се убедят развиващите страни да се откажат от въглищата, след като напоследък започват да отварят отново собствените си електроцентрали, които пък работят с въглища. Това е основната дилема, пред която са изправени лидерите на богатите индустриализирани страни от Г-7 на започващата е неделя тридневна среща на върха.
Опитвайки се да се справят с недостига на газ и да се освободят от руската енергийна зависимост, те искат да налеят пари в изкопаеми горива. Но това не съответства на посланието им към по-бедните страни, че трябва да направят скока към зелена енергия, за да спрат глобалната затопляне.
Отговорът?
По-малко позиране и повече пари.
Вместо високопарни послания за изменението на климата, новата идея е да се вложат повече пари и повече стимули, за да се отклонят от идеята за изкопаемите горива.
„Светът се нуждае от положителен инвестиционен импулс и се нуждае от него сега“, каза Урсула фон дер Лайен, президент на Европейската комисия тази седмица.
Стимулите могат да дойдат под формата на енергийни инвестиционни сделки, предложения за технологични трансфери или финансиране за иновации. Подобни идеи бяха обсъдени в навечерието на срещата на върха на Г-7.
Лидерите на Сенегал, Индия, Индонезия и Южна Африка са поканени като гости да се присъединят към постоянни членове: САЩ, Канада, Япония, Германия, Италия, Франция, Обединеното кралство и ЕС. Четирите страни участват в преговори със страните от Г-7 относно така наречените партньорства за справедлив енергиен преход. Те включват многомилиардни сделки за спиране на въгледобивната промишленост и замяната ѝ със зелена енергия. Моделът вече се тества в Южна Африка.
Тези инициативи предлагат нещо по-конкретно от безкрайното протакане на преговорите на ООН за климата.
През последните дни напълно се разкри неудобството и лицемерието на богатия свят относно собствената му пристрастеност към изкопаемите горива, докато се опитва да насърчи глобален преход към чиста енергия на фона на война и недостиг на газ.
„Основната причина за нашите проблеми е зависимостта ни от изкопаемите горива, от които трябва да се отървем“, каза фон дер Лайен в петък в Брюксел. Това изказване дойде по-малко от 24 часа след като ЕС подписа споразумение, подкрепящо „продължителното проучване и инвестиции на Норвегия, за доставка на петрол и газ за европейския пазар.
Също в европейската столица в петък сутринта домакинът на Г-7, германският канцлер Олаф Шолц каза, че отговорът на „големите предизвикателства по отношение на глобалната икономика“ трябва „да гарантира, че можем бързо да работим по неутрален за климата начин“. В същото време преговарящите на Шолц обсъждаха със своите колеги от Г-7 призив за инвестиране на парите на данъкоплатците в природен газ, за да се замени руския внос.
Платена игра
Моралната позиция на Г-7 е отслабена от проблемите с енергийната сигурност. Неизпълнението на обещанията за финансиране на по-бедните страни сериозно увреди позицията им в преговорите за климата. Освен това има широко мнение сред климатичните дипломати и наблюдатели, че упреците и пришпорването към някои държави, за да повишат своите климатични цели, никак не са полезни.
Миналата година САЩ, ЕС и Великобритания убедиха G7 и G20, да изолират Китай, който е най-големият източник на парникови газове в света. Това доведе до незначителни отстъпки от страна на Пекин за прекратяване на международното финансиране за въглища и метан, но не постави нови климатични цели. Тогава конференцията на ООН за климата COP26 в Глазгоу завърши в безпорядък и неяснота, след като Китай и Индия се отдръпнаха и отслабиха споразумението за постепенното премахване на въглищата.
Международен климатичен клуб
Шолц отдавна подкрепя създаването на международен климатичен клуб. Членството може да предлага бонуси, вариращи от достъп до патентовани изследвания или технологични иновации, до освобождаване от въглеродните тарифи. Подробностите се обсъждаха от преговарящите от Г-7 преди срещата на върха. Служители от страните от Г-7 казаха за POLITICO, че макар да има бариери за влизане, въз основа на усилията, които се полагат за климата, намерението на клуба е да бъде достатъчно отворен, за да убеди Китай, Индия, Индонезия и други страни да се присъединят.
Това има допълнителна геополитическа полза за западните страни от противодействието на китайската програма за отвъдморски инвестиции „Един пояс, един път“. САЩ, ЕС и Обединеното кралство обявиха подобни инвестиционни програми, които се стремят да координират на срещата на върха. Лидерите планират и официално да стартират общо „Партньорство за глобална инфраструктура“, каза служител на администрацията на САЩ, въпреки че точните подробности за това какви проекти ще включва то все още не са ясни.
„В момента парите не текат. Китай продължава да пише чекове. САЩ продължават да казват: „Имаме чекова книжка“, каза Хейли Чанър, старши сътрудник от САЩ.
Освен това размерът на финансите и други стимули, които G7 може да събере и неговата ефективност са ограничени, тъй като светът се насочва към рецесия. С войната в Украйна и всичко, което се случва в Европа, финансирането и ресурсите, които трябва да бъдат отделени за това, могат да се забавят.
Дори в примера с чуждестранни инвестиции, зелената програма на Г-7 е изправена пред сериозно предизвикателство на прага на настоящата енергийна криза. Всички страни на преговорите подписаха ангажимента да прекратят почти цялото международно финансиране за изкопаеми горива до края на 2022 г. Въпреки това Шолц и италианският премиер Марио Драги поеха инициатива на ЕС за подкрепа на нови проучвания на газ в Африка. Сред неправителствените организации има опасения, че лидерите ще разводнят ангажиментите, поети миналата година.
Въпреки това политическите лидери предлагат многократни, но не напълно убедителни уверения, че светът се движи само в една посока.
„Няма да има връщане към евтините изкопаеми горива! Поне така мисля!“, каза фон дер Лайен в петък.
Текстът е публикуван в „Политико“, преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
