Защо е толкова трудно да бъде отстранен Иван Гешев

Има много основания за предсрочното освобождаване на главния прокурор Иван Гешев. Но той остава непоклатим. Дори и ако ДПС реши да „отхапе опашката си“. И все пак: Гешев да не бърза да си отдъхва, коментира П. Чолаков.

Правосъдният министър Янаки Стоилов поиска от ВСС да започне процедура за уволнението на главния прокурор. Въпреки че то е подплатено със солидни аргументи, ще бъде изненада, ако Иван Гешев действително бъде отстранен.

Когато в развитите, добре работещи демокрации, изпълнителната власт пожелае да смени обвинител No.1, обикновено, това е тревожен сигнал. Той може да бъде разглеждан дори като опит за политическа чистка. У нас случаят не е такъв: моделът ГЕРБ-ДПС „изработи“ на България печалния етикет „превзета държава“, в която принципът на върховенството на правото се прилага избирателно. Множество факти сочат, че съдебната система е овладяна от кадри на този модел.

Главният прокурор Гешев даде основание с поведението си на мнозина – както обикновени граждани, така и изявени юристи – да се съмняват в неговия професионализъм и безпристрастност. Изнасянето на данни по текущи производства в медиите, създаването и разпространяването на внушения, в крещящо противоречие с принципа за невиновност, както и ред други обстоятелства дават основания за предсрочното освобождаване на Иван Гешев. Този главен прокурор попада в хипотезата на чл. 129 от КРБ и чл. 307 от ЗСВ: може аргументирано да се твърди, че системно не изпълнява задълженията си и уронва престижа на съдебната власт.

Ако ВСС „ревизира“ решението си

Малко вероятно обаче е този състав на ВСС да уволни Гешев. Особеният му „стил“ пролича още докато той бе зам.-главен прокурор и породи критики; въпреки това мнозинството във ВСС (с 20 гласа „за“ и само 4 „против“) застана зад него през октомври 2019, а малко по-късно, след „ветото“ на президента Радев, потвърди избора си.

Ако две години по-късно мнозинството във ВСС „ревизира“ решението си, това би означавало да признае, че е допуснало тежка професионална грешка. Този обрат обаче би имал и друг прочит, още по-неприятен за ВСС, но пък може би по-близо до фактите: пленумът на институцията всъщност изобщо не е „сбъркал“, а сервилно е изпълнил политическа поръчка, взимайки „единственото правилно решение“, продиктувано от силните на деня. Съмнявам се, че очакваните попълнения в състава на ВСС и изтичащият след малко повече от година мандат на органа могат да доведат до обрат и закъсняло разкаяние.

Въпреки че едва ли ще успее, искането на Янаки Стоилов все пак не е безсмислена, донкихотовска постъпка. Ходът на Стоилов и Рашков е принципен и, в този смисъл, задължителен. Тези, които убедено смятат, че това ръководство на прокуратурата е извършило престъпления, не могат да стоят безучастно.

Не само констелацията от интересите във ВСС, която едва ли е претърпяла дълбока промяна през изминалите години, а и новото 46-то НС едва ли сериозно може да застраши безконтролната власт на главния прокурор.

Механизмът за контрол върху обвинител No.1 може да бъде обект на конституционни промени, направени и от обикновено народно събрание. За това обаче е нужно голямо мнозинство от 180 гласа (чл. 155, КРБ). Както трите протестни партии ИТН, ДБ и ИСМВ (общо 112 депутати), така и БСП (36 депутата) са за съдебна реформа и смяната на Гешев. Те обаче имат различни визии относно характера и обхвата на промените в тази сфера: ИТН искат например пряк избор на главния прокурор, а ДБ са за нови правила за избор от съдебния съвет и редуциране на мандата му. Освен това: още първата седмица след изборите на 11 юли постави под въпрос изобщо възможността за съвместни действия между трите протестни партии дори за реализирането на по-лесната – от промяната на конституцията – задача по сформирането на парламентарно мнозинство за излъчването на правителство.

Но и изправен срещу 148-те депутата на ИТН, БСП, ДБ и ИСМВ, Гешев ще остане непоклатим. Дори ако, например, ДПС (29 депутата) реши да „отхапе опашката си“, и, демонстрирайки изненадващ катарзис, подпомогне раздялата с Главния, сметката пак няма да излезе, защото за достигането до заветните ¾ от народните представители ще е нужна благословията още на поне 3 депутати от ГЕРБ.

И все пак: Гешев да не бърза да си отдъхва

Защо обаче от ГЕРБ или ДПС да са заинтересувани от смяната на Гешев? Едва ли с този ход ще успеят да хвърлят прах в очите на обществото, да изперат имиджа си.

Ако 46-тото НС не излъчи редовно правителство, следващия служебен кабинет най-вероятно ще продължи с ревизията на модела ГЕРБ-ДПС. Ако в този кризисен за тях момент тези партии се разделят с главния прокурор, когото по-рано поставиха начело на държавното обвинение, това означава да оставят тила си незащитен.

И все пак: не всичко в следващите седмици е предрешено. Иван Гешев не бива да бърза да си отдъхва.

Коментарът е публикуван в „Дойче Веле“, заглавието е на редакцията.

За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини