Когато преди два месеца Руската федерация врътна кранчето на България и спря доставките на природен газ за страната ни, но продължи да пуска количества към Сърбия по преминаващия през нашата територия и построен с нашите пари „Турски поток“, българките патриоти не страдаха. Те страдаха, че правителството е отказало да плаща в рубли на „Газпром“.
Не страдаха, че „Газпром“ еднолично прецени да не спазва договора си с България и дори поиска да прави промени в начините на разплащане в движение, а говореха как България трябва да подпише нов договор с руския енергиен гигант, защото настоящият договор – именно този, който Русия отказа да спазва, изтича в края на годината. Казваха, че „Газпром“ няма алтернатива, че няма как да се вкара втечнен газ у нас. Впоследствие вкарахме и втечнен газ, и пълните тестови количества азерски газ по интерконектора с Гърция.
Когато във вторник вечерта премиерът в оставка Кирил Петков съобщи, че българската държава ще експулсира 70 служители на дипломатическата мисия на Руската федерация у нас, нашите патриоти обаче започнаха голямото страдание. Не защото има данни, че 70 руски граждани са извършвали подривна за националната ни сигурност дейност, не защото решението се взима чак сега, когато щетите вече са нанесени, а не преди години още от кабинетите на Борисов, не защото се притесняват какво още може да бъде извършено в дните между обявяването на експулсирането и самото експулсиране в неделя, а защото решението било взето еднолично, било взето без да се обсъди, било взето без президентът да е уведомен, било какво ли още не.
Искат се оставки на шефове на ДАНС, на заместник-министри, иска се политическото обезглавяване на Кирил Петков. А минава ли изобщо през умовете на нашите патриоти при това им поведение кой следващ министър-председател ще дръзне да бъде смел и кой следващ служител на ДАНС няма да се замисли преди да свърши работата си, както е редно да я върши?
Не се коментира какво са вършили руските „чиновници“ (по реториката на Митрофанова), а се говори кой какво решение е взел, кога го взел, отчел ли се е пред всеки, който смята, че пред него трябва да се води отчет и ако не се е отчел, защо го е направил – да не би да е преценил, че може да работи сам и независимо.
Българските патриоти не коментират как вчера посланик Митрофанова в своето интервю за обществената телевизия продължаваше да демонстрира поведение на раздразнен господар към суверенна България и българските граждани, които знаят, че пътят на страната ни е с Европейския съюз и НАТО и в никакъв случай към Русия. Същите граждани тя нарече „евроатлантически подлоги“, министър-председателят, който те са избрали – „чиновник“. А тези хора въобще не са малко, не са малцинство, каквато и пропаганда да се опитва да прокара Руската федерация. Знамената на Украйна, България, Европейския съюз и НАТО бяха в пъти повече от руските флагове последните месеци.
Българските патриоти обаче не се интересуват от това, че Митрофанова демонстрира към България поведение като към колониална държава, не ги вълнуват прекратените доставки на природен газ, не ги притеснява шпионската дейност на 70 руски дипломатически служители, не ги притеснява и как така ние нямаме газ, но пък сме платили 3 милиарда лева за построяването на тръбата на „Турски поток“. Нашите патриоти са готови да воюват ожесточено за фигурата на цар Самуил, управлявал България преди повече от 1000 години, но нямат смелостта да се опълчат на Митрофанова и да я запитат защо демонстрира такава лепкава наглост към българските граждани.
В този хор в момента пее и президентът, и БСП, и ИТН, и партията с име на период от българската история, която не го заслужава, и демонстриращите евроатлантизъм ГЕРБ и ДПС, които с половин уста успяха да скалъпят одобрителна реакция чак днес, два дни по-късно.
Нашите „патриоти“ не са в кавички, наистина са патриоти, само че не български, а руски. Те обичат не България, а Русия. В някакъв смисъл това са феноменални хора с небивал принос към световната система на чуждопреклоничество.
В българската политика всеки, който иска да отреже дори и връхчетата на пипалата на впиваните дълбоко години наред руски зависимости, рано или късно бива ударен. Днес удариха Кирил Петков, утре ще е следващият, дръзнал да се опълчи на Руската федерация. Само че има и друг вариант – тези пипала да бъдат окончателно изкоренени. От смелостта и куража на политиците ни зависи. И от нас, като общество.
Кирил Петков се оттегля, следва Асен Василев.
„Няма да допуснем България да вземе грешната посока“.
„Няма да допуснем чужди дипломати да поставят ултиматум на българската държава до 12 часа на обяд“.
„Не ни е страх“.
Това са думи на Петков от днешния ден.
В 17:00 часа престои връчване на мандата. А след това – важни шест месеца.
Още актуални коментари – четете тук.
