македонският език

Българите се чувстват застрашени като нация, задето македонците им крадат миналото и езика. Те пък се чувстват застрашени като нация, защото ако историята и езикът им са български, значи не са съвсем нация. Има ли изход?

Консултативният съвет за национална сигурност (КСНС) при президента, посветен на евроинтеграцията на Северна Македония, демонстрира пълен консенсус. Не че позициите на различните парламентарно представени партии не продължават да се разминават, както и тези на премиера и президента. Едните са за твърд курс към Северна Македония, с акцент върху историята и правата на българите там, другите са за по-прагматичен подход, центриран около икономическото сътрудничество. Но никой не посмя да се противопостави на Рамковата позиция от 2019 г., нито на категоричното обществено мнение, което е против всякакви вересии на Скопие.

Защо нито българите, нито македонците могат да отстъпят

КСНС изпрати ясно послание на Северна Македония: срок за премахване на ветото не си поставяме; ще следим дали изпълнявате договора за приятелство и след като започнете преговори за еврочленство; искаме гаранции за спазване на правата на гражданите с българско самосъзнание; ще разширим преговорите във всички сфери с акцент върху инфраструктурните проекти по Коридор №8, свързващ Черно с Адриатическо море през България, Северна Македония и Албания.

Така на практика българската позиция остава същата, включително с непризнаването на македонския език (признаваме „езика според конституцията на Република Северна Македония“). Само дето сега не са споменати проблемите с историята, но пък те изрично се съдържат в Рамковата позиция, на която твърдо държим. Добавени са експертни преговорни групи по всички теми от договора, плюс парламентарно сътрудничество чак до ниво комисии.

Ентусиазмът на Петков беше попарен

При това положение „добрата воля“, която ще покаже Кирил Петков, като пръв отиде в Скопие (стига визитата му на 18 януари да не се провали заради Ковид), ще остане да виси във въздуха. Защото новият му македонски колега Димитър Ковачевски едва ли ще може да отговори с друго, освен също с гола декларация на добра воля. Ентусиазмът на Кирил Петков да форсира диалога със Скопие и да вдигне българското вето за 6 месеца в рамките на френското председателство на ЕС бе попарен. Сега можем да очакваме единствено Северна Македония да отстъпи и България да развее байрака на победата.

Това обаче няма да се случи, не и толкова скоро. Защото и София, и Скопие са в положение на цугцванг и всички възможни ходове пред тях са погрешни. Поради което всеки се окопава в позицията си и чака първо другият да отстъпи. Но и така губят: Северна Македония пилее ценно време за старт на преговорите, а България изпада все повече в изолация и под натиск в ЕС.

Политическите елити в двете страни не могат да отстъпят, понеже раздорът е сведен до политика на идентичността. Българите се чувстват застрашени като нация, понеже македонците им крадат миналото и езика. Македонците се чувстват застрашени като нация, защото ако историята и езикът им са български или общи, то значи не са съвсем нация. В тази битка за отстояване на идентичността двете нации се преутвърждават – както по-старата, така и по-новата. Но в това преутвърждаване те стремително се раздалечават една от друга.

Това ще бъде епитафията на вековната българска мечта за Македония

За зла ирония българското вето прави това, което не е успял да довърши антибългарският югомакедонизъм. Вместо с евроинтеграцията на Северна Македония да получи лелеяното единение с вардарските си събратя, България ще съжителства с напълно отчуждени от нея хора. За българите македонците се превръщат в исторически врагове като сърбите. Това ще бъде епитафията на вековната българска мечта за Македония, това ще бъде и окончателното освобождаване от българския комплекс за македонците.

От този цугцванг почти няма изход, защото ако някой направи сериозни отстъпки, това ще го посече като бумеранг и ще доведе до вътрешнополитическа криза. И в България, и в Северна Македония има силни опозиции и втвърдено обществено мнение, които веднага ще съборят „предателското“ правителство. Шансът на Петков и на Ковачевски (хем са маркетолози) е всеки да продаде на своите представата, че е неотстъпчив победител. Но това не е възможно, без отново да бъдат разказани две паралелни истории, този път на съвременността.

Все пак трябва да се търси брод отвъд окопите

Все пак трябва да се търси брод отвъд окопите. Най-сигурното пътуване е по пътища – магистрали, жп линии. Нека с това да подновим разговорите. Плюс да си пуснем у нас македонски телевизии, а у тях да не гледат само БНТ4. После ще се върнем и на националната идентичност. Току-виж някой ден проумеем, че македонската нация не се е пръкнала изведнъж в Титова Югославия, нито пък че македонският език е по-малко македонски, задето е кодифициран чак през 1944 година. А македонците ще признаят, че тъкмо заради ослепените Самуилови бойци Василий II е титулован Българоубиец и че предците им са посрещали „българския фашистки окупатор“ като освободител.

Анализът е от „Дойче веле“. Заглавието е на редакцията. 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!