Този уикенд последният лидер на Съветския съюз Михаил Горбачов ще бъде погребан в същото гробище в центъра на Москва, където е погребан и първият президент на Русия Борис Елцин.
Но за разлика от Елцин, руският президент Владимир Путин не предоставя на Горбачов любезността, фанфарите и помпозността на държавно погребение. И Кремъл заявява, че руският лидер няма да присъства на погребението на човека, когото западните лидери възхваляват за това, че е помогнал за края на Студената война.
Денят на погребението на Елцин беше ден на национален траур, а церемонията беше предавана на живо по руската държавна телевизия. На гроба на Елцин Путин отбеляза: „Пътят на Елцин е толкова уникален, колкото и съдбата на нашата страна, която премина през безпрецедентни трансформации и трудни сътресения, за да защити своята държавност и правото си на свободно и независимо развитие“.
За разлика от това, Кремъл изчака няколко часа след смъртта на Горбачов, преди да направи изявление от Путин, а когато то дойде, беше лаконично и непълно. В него Путин поднесе съболезнования на семейството на Горбачов, придружени от крайно двусмислен комплимент, като категорично отбеляза, че Горбачов е бил „политик и държавник, който е оказал огромно влияние върху хода на световната история“ – без да поясни дали то е било добро или лошо.
Говорителят на Путин Дмитрий Песков запълни донякъде риторичната празнина, като заяви пред репортери, че Горбачов „искрено е искал да вярва“, че Студената война ще приключи и ще настъпи „нов романтичен период“ между „обновения Съветски съюз“ и западните сили. „Тези романтични очаквания не успяха да се осъществят. Кръвожадната същност на нашите противници излезе наяве и е добре, че осъзнахме това навреме“, добави той.
С други думи, Горбачов е бил наивен и се е оставил да бъде спънат от западните хитрости – повече глупак, отколкото хитрец.
Западна Европа и Съединените щати в много отношения идеализираха Горбачов по погрешни причини. Твърде често той е определян като либерал, въпреки че никога не е искал Съветският съюз да бъде разпуснат. Той настояваше съветските републики да останат в един реформиран Съветски съюз, като изпрати войски за потушаване на сепаратистите в Грузия, Латвия, Литва и Азербайджан. Реформите му нямаха за цел да разрушат комунистическата система, а да я поправят.
За реваншиста Путин обаче Горбачов е по-виновен от всеки друг за разпадането на съветската империя – дори повече от Елцин, който през 1991 г. подписва Беловежките споразумения, признаващи независимостта на Украйна и Беларус. Разпадане, което той нарече „най-голямата геополитическа трагедия на XX век“.
Путин приема тази трагедия и падането на Берлинската стена много лично. За него това е време на болезнено унижение.
Като млад офицер от КГБ в комунистическа Източна Германия, Путин участва в историческата геополитическа драма, която се разиграва в страните от Варшавския договор, когато някои демонстранти, обграждащи сградата на разузнавателната служба Щази в Дрезден, се откъсват и настъпват към неговия обект на КГБ.
Спомняйки си за тези последни дни на комунизма много години по-късно, Путин заявява, че е предупредил протестиращите, като им е казал, че съоръжението е съветско – има противоречиви сведения дали е размахвал пистолет. Обадил се на началниците си, за да поиска подкрепа, но му казали мрачно: „Не можем да направим нищо без заповед от Москва. А Москва мълчи“. И въпреки че в крайна сметка тълпите се разпръснали, биографите на Путин твърдят, че унижението от този ден е останало в него.
Гневът му продължава да го гложди и след като напуска КГБ и работи за кмета на Санкт Петербург Анатолий Собчак, както става ясно от документалния филм, който амбициозният Путин поръчва за себе си по това време и в който се оплаква от разпадането на Съветския съюз.
Миналата година той се върна към темата, като отново драсна клечката на обидата си в коментари, публикувани от руската държавна телевизия. Оплаквайки се от гибелта на това, което нарича „историческа Русия“, той заяви, че икономическите сътресения са се отразили лично на него. „Понякога ми се налагаше да работя на черно и да карам такси. Неприятно е да се говори за това“.
Оттогава насам Путин все по-настойчиво се опитва да върне времето назад, да отмени наследството на Горбачов, като се опитва да обърне регионалното влияние на Русия и териториалните загуби, претърпени при разпадането на Съветския съюз – до голяма степен поради поредицата от събития, които Горбачов предизвика. Именно това недоволство от разпадането на Съветския съюз подхранва решението му да нахлуе в Украйна през февруари.
Както ми каза един вътрешен човек от Кремъл преди няколко години, когато обсъждахме Елцин и Горбачов, на първия може да му се прости – той просто е играл с картите, които Горбачов му е раздал. И в края на краищата, той имаше благоразумието да избере Путин за свой наследник. Горбачов обаче не би могъл да бъде опростен, въпреки че през последните години той звучеше по-скоро като Путин, оплаквайки се от неуважението на Запада към Русия и твърдейки, че САЩ и европейците са по-виновни за напрежението в последно време, отколкото Москва.
През 2013 г. Горбачов заяви пред Би Би Си, че разпадането на Съветския съюз е било „престъпление“. А през следващата година той подкрепи незаконното анексиране на Крим от страна на Путин, като заяви пред Moscow Times: „Докато преди това Крим беше присъединен към Украйна въз основа на съветските закони… без да пита народа, сега самият народ реши да поправи тази грешка“.
И все пак това не беше достатъчно, за да го оправдае – както Путин даде да се разбере, като отказа пълно държавно погребение на човека, когото Западът възхвалява за прекратяването на надпреварата във въоръжаването, която сега самият Путин започна отново.
„Горбачов е мъртъв“, написа в Туитър Маргарита Симонян, ръководителка на Russia Today и пропагандистка на Кремъл, след новината за кончината му. „Време е да съберем счупените парчета“.
Очевидно е, че това означава дори да се разбие Украйна на парчета.
Текстът е публикуван в „Политико“, заглавието и преводът са на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални анализи – четете тук
