Надеждите на Швеция и Финландия за бързо присъединяване към НАТО се сблъскаха с препятствие под формата на възражения от страна на Турция, която има право на вето върху присъединяването към отбранителния алианс.
Трите държави постигнаха споразумение за начина на действие в Мадрид през юни миналата година, но турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че Швеция не спазва своята част от споразумението.
Тази седмица Ердоган отложи преговорите за присъединяване за неопределено време.
От 30-те членове на НАТО само парламентите на Турция и Унгария все още не са ратифицирали влизането на Швеция и Финландия, които се притесняват за сигурността си след нахлуването на Русия в Украйна.
Защо Турция се противопоставя на членството на Швеция и Финландия?
Турция твърди, че Швеция, в частност, укрива бойци от забранената Кюрдска работническа партия (ПКК), която през 1984 г. вдигна оръжие срещу турската държава.
ПКК е обявена за терористична група в Турция, Швеция, Съединените щати и Европа.
Турция иска от Стокхолм и Хелзинки да заемат по-твърда позиция срещу ПКК и друга групировка, която обвинява за опита за преврат през 2016 г.
В Мадрид Финландия и Швеция се споразумяха да работят по-усилено в борбата с тероризма, включително да активизират работата по екстрадирането и депортирането на заподозрени бойци.
Но шведските съдилища блокираха някои експулсирания.
Напрежението между Швеция и Турция се засили и заради протестите в Стокхолм, които според Анкара са престъпления от омраза, но са обхванати от шведските закони за свобода на словото.
„Швеция е отговорила на много от опасенията на Турция и ще продължи да изпълнява този тристранен меморандум, но е ясно, че точно сега това не е достатъчно“, каза Пол Левин, директор в Института за турски изследвания към Стокхолмския университет.
Има ли Турция други цели да блокира присъединяването?
През май в Турция се провеждат избори. Някои коментатори виждат в позицията на Ердоган по отношение на НАТО опит да отклони вниманието на избирателите от кризата с разходите за живот и да си създаде имидж на международен държавник.
Други коментатори твърдят, че той може да иска да използва ратификацията на НАТО като част от сделка със Съединените щати. Връзките с Вашингтон са обтегнати от конфликта на Турция със сирийските кюрдски бойци, които имат подкрепата на САЩ в борбата срещу „Ислямска държава“.
Турция също така иска да закупи изтребители F-16 от САЩ, но среща възражения от някои членове на Конгреса.
Защо Швеция и Финландия искат да се присъединят към НАТО?
Швеция и Финландия отдавна водят политика на официално военно необвързване, но нахлуването на Русия в Украйна ги накара да преосмислят позицията си.
Финландия има 1300-километрова граница с Русия, а шведският остров Готланд се намира само на 300 км от дома на руския Балтийски флот в руския ексклав Калининград.
Страните от региона смятат, че НАТО, с неговата клауза за колективна отбрана, е най-добрият начин за гарантиране на тяхната сигурност.
Защо НАТО иска Швеция и Финландия?
И двете страни имат сравнително силни армии. Финландия има капацитет да мобилизира 285 000 души личен състав и 650 танка. Швеция разполага със силни военновъздушни сили и подводен флот, пригоден за условията на Балтийско море. От стратегическа гледна точка двете държави запълват дупка във фронтовата линия на НАТО срещу Русия, като същевременно дават възможност на алианса да проектира мощ в района на Балтийско море.
Може ли Финландия да се присъедини без Швеция?
Технически да, но защитата на Финландия без стратегически сухопътен достъп през Швеция би била трудна за НАТО.
Швеция и Финландия искат да продължат заедно, но тъй като гневът на Турция е насочен главно към Швеция, Финландия в крайна сметка може да загуби търпение към процеса. Министърът на външните работи на Финландия и министър-председателят на Швеция заявиха, че съвместното членство е приоритет и че Финландия би обмислила различен път само ако членството на Швеция бъде трайно блокирано от Турция.
Може ли НАТО да изгони Турция и да позволи на Швеция и Финландия да се присъединят?
В учредителния документ на НАТО няма официален механизъм за временно отстраняване или изключване на членове, а Турция се счита за жизненоважен стратегически съюзник.
Какво ще се случи?
Анализаторите очакват процесът на присъединяване да остане в застой поне докато не минат изборите в Турция.
Дори и тогава напредъкът може да бъде бавен. Пълното прилагане на Мадридското споразумение може да отнеме години, а Швеция заяви, че някои от другите искания на Турция е невъзможно да бъдат изпълнени.
Притесненията на Турция, свързани с националната ѝ сигурност, няма да бъдат успокоени лесно, а възможностите на Швеция и Финландия да повлияят на развитието на събитията са незначителни.
Но Швеция, Финландия и НАТО искат да избегнат продължителния процес.
„Действията на Турция в момента са в полза на Путин и това би трябвало да е проблем за алианса като цяло“, каза Левин.
Текстът е публикуван в „Ройтерс“. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални анализи – четете тук.
