Държавата, като е тръгнала да пазарува вземания на фалиралата Корпоративна търговска банка, както направи това с многократно прехвърляния кредит на военния завод „Дунарит“, би трябвало да вземе да откупи при същите условия и вземания на кредитори на самата банка, които не могат да си получат депозираните в трезора свои средства.
Предложението е на неправителствената организация „Ние, Гражданите“, обединяваща потърпевши от фалита на КТБ вложители. В писмо до премиера Бойко Борисов, изпратено след като стана ясно, че предприятието „Дунарит“ се е „откупило“, плащайки придобития от Държавната консолидационна компания (ДКК) свой дълг към КТБ, вложителите в КТБ поставят под съмнение действията на синдиците на КТБ в казуса с военния завод и смятат, че чрез сключваните от тях сделки по вземания на банката се създава резервен фонд за целева употреба на крайните бенефициенти от фалита и от ликвидацията на финансовата институция.
Експертите на „Ние, гражданите“ и потърпевшите , създали организацията, определят опита на правителството да одържави „Дунарит“ като безобразие, преминало всякакви граници на търпимост. Подчертават : във въпросната сделка ДКК играе ролята на фирма-касичка за продажба на активи на КТБ на нищожни цени от определени хора в нарушение на законовите процедури.
„Видно от публикуваните в Търговския регистър договори „КТБ“ АД е започнало да развива дейност на колекторска фирма, въпреки изричното разпореждане на закона и съда за прекратяване на дейността на предприятието“, се обръща внимание в техния анализ, включен в писмото до Борисов.
КТБ, според анализа, се намесва в договорни отношения между фирми, които нямат отношение към процедурата по несъстоятелност на банката. „Дунарит“ АД към днешна дата не е и длъжник на банката, тъй като не фигурира в изготвения от синдиците списък на некоректните длъжници с непогасени задължения към „КТБ“ АД, публикуван на сайта на „КТБ“ АД на 16.02.2017 г.“, се обръща внимание в документа.
И още : синдиците са предявили искове за прогласяване на нищожност на прихващания, чрез които „Дунарит“ АД са погасили своите вземания по кредитите в „КТБ“ АД, но все още произнасяне на съда няма, а предвид, че тези прихващания са признати от квесторите на специалния надзор фактическото и правното положение е, че „Дунарит“ АД не е длъжник на „КТБ“ АД. Този факт се потвърждава категорично и от публикувания списък, в който „Дунарит“ АД липсва“.
Действията на синдиците на КТБ са чисто „прекупуване на дългове с цел възползване от обезпеченията по тях“, тъй като няма рационално обяснение за конкретния интерес от придобиване вземане на трето лице срещу „Дунарит“. Единствен печеливш от цялата операция ще е фирмата „Дипи“ ЕООД, която защо и как да бъде свързана с депутата от ДПС Делян Пеевски.
В договора на тази фирма с КТБ за продажбата на вземането на „Дунарит“ е записано, че цената на активите, с които КТБ ще плати за дълга, ще се определи от посочен от „Дипи“ оценител.
Този оценител, предупреждават експертите, ще постави своята оценка на активите извън всякакви законово регламентирани процедури, което означава, че при подценени активи, дружеството „Дипи“ ЕООД срещу този договор може да придобие активи значително надхвърлящи цената на продаденото вземане.
В същото време синдиците на КТБ досега са провели само един търг за 15 % от акциите на „Техномаркет” – неуспешен. Писмото-анализ на случая „Дунарит“, адресирано до премиера Бойко Борисов припомня още, синдиците на КТБ масово атакуваха прихващанията по цесии на вложители на КТБ, но не правят това за прихващанията на фирми на Делян Пеевски срещу суми, загубени от ПИБ в КТБ, нито в случая на прихващанията, свързани с придобиването на завод „Рубин“.
И още въпроси по казуса „Дунарит“. Икономистът и политик Мартин Димитров формулира публично 7 въпроса, на които чака отговор от изпълнителната власт. Експертът пита :
1. Каква е логиката едно предприятие да е продадено за 2 млн. лева и след това да похарчиш 25 пъти повече пари в опит да си го върнеш?!
2. За подобна операция, макар и формално да не е необходимо, е редно да има дискусия и становище на Народното събрание. Ще има ли такава дискусия и становище?
3. Кой е разрешил извършването на цесии и прихващания след фалита на КТБ, при положение че от БНБ твърдят, че те не са давали такава оторизация?! (Напълно нелогично е държавата да проспи цесии и прихващания и след това да тръгне да изкупува дългове.)
4. Колко общо средства смята да използва държавата за изкупуване на дългове на предприятието? (Крайно неубедително е твърдението, че досега са използвани 47 милиона лева или 67 милиона лева (по различни данни от медиите) и щели да се похарчат още колкото е необходимо. Не бих се учудил, ако в крайна сметка държавата похарчи още десетки милиони със същите непълни аргументи. Ако министърът на икономиката харчеше личните си пари, не бих имал претенции).
5. Ще бъде ли осигурена критично важната публичност какви точно дългове и от кого е изкупила държавата и с какви посредници?
6. Кой ще носи отговорността, ако в крайна сметка се окаже, че държавата просто е придобила едни дългове?! (Похарчените държавни пари не гарантират възстановяването на собствеността върху предприятието от страна на държавата).
Според публикация в медиите сегашното ръководство на „Дунарит” са изплатили 50 млн. лева дълг, което, ако е вярно, би блокирало възможността държавата да се превърне в собственик. Тогава остава въпросът какъв е финансовият резултат от досегашните действия на държавата и ако резултатът е загуба – на каква стойност възлиза и кой носи отговорността?
7. Ако все пак държавата стане собственик на предприятието, какъв и как ще бъде определен съставът на новото ръководство, с какъв план и стратегия ще действа то?
Действията на държавни институции и министри от последните дни, свързано с „Дунарит“ пораждат и серия други въпроси, но на всички питания целенасочено не се отговаря. Изводът е, държавата прави опит да похарчи милиони левове, без да представи необходимата аргументация за целите и очакваните крайни резултати. Съмненията основателно стават все по-тежки, категоричен е експертът в своя анализ в очакване на отговорите от властта за „Дунарит“.
