България е изправена пред остра липса на медици на първа линия в условия на влошаваща се епидемична обстановка. Българският министър на здравеопазването проф. Костадин Ангелов потвърди това. Но как се стигна дотук, след като статистическите данни показват, че по отношение на осигуреност с лекари България и Германия не се различават съществено? Отговорите търси статия в „Дойче веле“ /тук със съкращения/ на германския изследовател Кристоф Неринг. Той е събрал интересни данни, които показват, че Ковид-19 само изостри старите проблеми в българското здравеопазване и ги направи кристално видими. Данните разобличават и медийната психоза за масово напускащите български лекари, като очертават и истинския проблем.

Мигриращите лекари – проблем за България

В Германия вече от доста време разгорещено се обсъжда въпросът за мигрантите от България. Досега обаче ставаше дума най-вече за злоупотреби със социални помощи, за проституция, за работниците в кланиците или сезонните работници в селското стопанство. Сега изведнъж се оказва, че лекарите, напуснали България в посока към Германия, също са сериозен проблем. Проблем за България. Това обаче не е цялата истина.

Числа и факти

Твърденията, че българските лекари масово бягат към Германия, вече от години се въртят из българските медии. Само че досега няма точна статистика за броя на емигриралите български лекари – нито за общия брой, нито за годишния. Но не е и възможно да ги преброиш, защото процесът е много динамичен. Често пъти български лекари заминават за известно време в чужбина, дават 20-30 дежурства в някоя болница и после се прибират у дома. Тази миграция, която може да се определи като „напред-назад“, обърква официалната статистика. Българският НСИ съобщи, че към края на 2019 година в България е имало общо 29 612 лекари – само с 55 по-малко в сравнение с предишната година. Тази бройка означава, че в България на 235 души се пада по един лекар. За сравнение: в Германия един лекар се пада на 206,5 души. По този показател България попада сред първите 20 страни с най-добро лекарско подсигуряване в класацията на Световната здравна организация, само няколко места по-назад от Германия. Накратко: броят на лекарите в България от години е стабилен, а статистическата разлика спрямо Германия е минимална.

Добре, но как изглежда тогава положението с миграцията на българските лекари? Д-р Иван Маджаров, председател на Българския лекарски съюз (БЛС), смята, че проблемът се преувеличава. Той обяснява, че на всеки български лекар, който иска да работи в чужбина, БЛС издава удостоверение. През 2008 година, веднага след приемането на България в ЕС, когато за страната обаче все още не важеше свободният избор на работно място навсякъде в ЕС, броят на тези удостоверения е бил 327. В периода 2010-2015 е достигната връхната точка – тогава се издават около 400-500 удостоверения годишно. След което през следващите години числото се стабилизира около 350-400. Тук д-р Маджаров напълно основателно припомня, че издадените 400 удостоверения изобщо не означават, че 400 лекари са напуснали България. Включително и поради следната причина: един лекар, който три пъти в годината заминава за Германия, за да изкара 10-15 дежурства, всеки пъти си вади ново удостоверение.

С други думи: официалните числа показват, че медийните съобщения за масово напускане на български лекари, са преувеличени.

Истинският проблем – застаряването

Но официалната статистика не отразява всички факти. От нея не се разбира например, че България напускат най-вече млади лекари, които отчасти завършват образованието си в чужбина и направо остават там, докато в самата България средната възраст на лекарите е доста висока. Според едно проучване на фондация „Отворено общество“, едва 5% от лекарите в България са под 30 години.

Проф. Ивайло Търнев, шеф на Неврологичната клиника в софийската Александровска болница, вижда провала на българската здравна система в това, че липсват основните предпоставки за развитието на младите медици. Според него, същото се отнася до целия медицински персонал: медицински сестри, санитари, болногледачи. И тъкмо тази липса кара здравните работници да напускат страната. Което пък се усеща най-болезнено в сегашните пандемични времена.

На какво се дължи сегашният недостиг на медици?

Директорът на софийската Университетска болница „Света Екатерина“ проф. Генчо Начев вече бие тревога, че не достигат лекари в борбата срещу коронавируса, а здравните власти в страната призоваха доброволци на помощ. В софийската болница „Пирогов“ междувременно бе отделен цял етаж за лекуване единствено на болничния персонал с коронавирус. В момента в лечебното заведение има около 100 медици с Ковид-19, а на лечение са около 90 пациенти с коронавирус. До момента няма официално обяснение как е възможно, при всички предпазни мерки в „Пирогов“, заразените медици да са повече от другите пациенти с Ковид-19. Впрочем, това е друга важна причина за недостига на лекари и медицински персонал в България в момента. Недостиг, от който страдат всички болници и клиники в страната, а като цяло – и самата здравна система. Така че проблемът не е (само) в емигриралите лекари.

Ето в какво е проблемът: раждаемостта в България е ниска, лекарите застаряват, заплатите в здравеопазването са ниски, а условията на труд – лоши. Така си беше още преди пандемията. А емиграцията на лекари и медицински персонал е просто симптом на вкоренените много по-надълбоко беди. Просто сега този проблем стана особено болезнен и видим. И ако тези дни недостигът на медицински персонал се усеща особено остро, това се дължи не толкова на емиграцията на лекари, колкото на тези факти: броят на новите зарази расте изключително бързо, специализираните здравни заведения са съсредоточени главно в столицата, отделения, третиращи Ковид-19, се превръщат в огнища на зараза. Но едно е сигурно: далеч не само България е в момента в такова положение.

[tcm id=“1″]

Текст: „Дойче веле“ /тук със съкращения/.