Преди промените в Изборния кодекс в страните извън ЕС можеха да се откриват до 35 секции, в ЕС броят им беше неограничен. България е една от малките страни, които позволяват избори в подобен мащаб извън границите си. Немците, например, разрешават да се гласува само в дипломатическите им представителства.
Изкривява ли се вота и защо?
След като 45-то НС, главно партиите на промяната, прие изменение в Изборния кодекс, според което се наложиха няколко неща:
- Машинно гласуване в избирателните секции с над 300 избиратели. Под този брои се гласува с бюлетини;
- Промяна на състава на ЦИК и ограничаване на броя на членовете ѝ до 15, включително с председатели, зам.-председател и секретар;
- Отпадане на ограничението за избирателните секции в чужбина и по-специално извън Европейския съюз, като те вече могат да бъдат и по над 35 в отделна държава;
- Видеонаблюдение, но само на местата, където вече има инсталирана камера;
- На изборите за местна власт, населените места с население от над 100 души вече могат да избират сами кмет;
Тези промени влезнаха в сила на 1-ви май 2021 г. Очакваха ли обаче партиите активизирането на вота в Турция, която не е членка на ЕС с направените помени? Партиите на протеста се надяваха на избирателна активност от САЩ и Англия, където има много българи, но вота на 14-ти ги изненада.
Ето как гласуваха българите в чужбина:
От тези данни можем да заключим, че ДПС е активизирала максимално имащите право на глас в съседна Турция. От една страна вече сме наясно какъв е максимумът, който могат да си позволят, а именно 87 740 гласа извън страната. От друга страна редно ли е изобщо това да се случва и хора, които не знаят български да решават съдбата на Родината ни?
Както стана ясно, в организацията на изборите в Турция са се включили управляващи и опозиция. Организирали са автобуси от домовете на избирателите до урните, от Турция до България, плащали са горивото на тези, които са решили да пътуват със собствените си автомобили.
Секциите в страната са били 124, което далеч надминава позволените преди промяната 35 и е най-много като брой извън страната въобще.
Все пак не всички българи са гласували за ДПС, но процентът остава плашещ. От общо малко над 90 хиляди гласували близо 88 хиляди са избрали партията на Доган. В президентската надпревара няма голяма разлика.
Много външни наблюдатели гледат на промените в Изборния кодекс с насмешка. Явно са прогнозирали какво може да се случи. Ниската избирателна активност изкривява вота.
Как стояха нещата на предишните избори?
Нека сравним избирателната активност в Турция и САЩ на предишните избори, които се проведоха на 11-ти юли.
Ето ги и обобщените данни от вота в чужбина на 11-ти юли:
От тези данни можем да обобщим, че за предните избори ДПС е активизирало около 30 000 гласа от чужбина, като отново повечето от тях са от Турция. На настоящите избори броят им е с 50 000 повече.
Прогнозите за висока избирателна активност във Великобритания и САЩ не се сбъднаха.
Броят на секциите в Англия на 14-ти ноември е бил 132. Правото си на глас там са упражнили около 34 000 души.
В Съединените щати секциите са били 55 на брой. Интересът към изборите 2 в 1 е бил сравнително голям. Над 10 000 души или около 3,5% от българската общност в Америка са гласували сега. През юли в САЩ за български парламент са гласували малко над 8900 души.
Все пак набързо скалъпените промени в ИК имат и своите плюсове. Въвеждането на машинно гласуване неутрализира купения вот. Доказателство за това е ниската избирателна активност в ромските квартали. Разрешаването на неограничен брой секции в чужбина обаче е нещо, върху което трябва да се замислим.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
