В началото на операцията „Епична ярост“, обявена от американския президент Доналд Тръмп в края на февруари, заедно с Израел, се появиха резки прогнози относно цените на петрола. Лари Финк, главният изпълнителен директор на „БлекРок“, предупреди, че цената на петрола може да скочи до 150 долара за барел, което може да причини глобална рецесия. Министърът на енергетиката на Катар, Саад ал-Кааби, също предсказа, че цените могат да достигнат 150 долара за барел, споменавайки, че подобен ръст може да доведе до икономическа криза навсякъде по света. В отговор на тези предупреждения, европейските правителства въведоха временни отстъпки за горивата, заявява германското икономическо издание „Капитал“.
След наложените ограничения от Иран върху движението в Ормузкия проток, цените на петрола се увеличиха, като на глобалния пазар наличостите на суров петрол значително намаляха. Независимо от това, пазарът не се доближи до най-песимистичните предвиждания. В момента сортът Брент, който е основен ориентир в Европа, се търгува под 90 долара за барел, а американският лек суров петрол е на около 85 долара. Въпреки че тези цени са по-високи в сравнение с началото на годината, те не поставят исторически рекорд и не са изненадващи в контекста на последното десетилетие.
Тогава защо очакваният шок в цените не се е материализирал? Дали става въпрос просто за временна пауза, или пазарът вече поема в нова посока?
Според оценки на енергийната консултантска компания „Ристад Енерджи“, до второто тримесечие на 2026 г. износът на петрол от Близкия изток е намалял до 9,6 милиона барела на ден. Това е с около 7,7 милиона барела по-малко от средните нива през предходните три тримесечия, което представлява спад от над 40 процента.
Въпреки това, глобалният пазар успява да компенсира голяма част от този недостиг благодарение на три основни фактора: увеличеното производство в други части на света, високи запаси на потребителите и намалено търсене.
Докато Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства ограничиха своите доставки, производители от различни региони, като Южна Америка, увеличиха добива. В Бразилия и Венецуела износът на суров петрол е нараснал с над 20 процента. Подобно увеличение се наблюдава и в Северна Америка, докато в Европа, Норвегия играе значителна роля. Според „Ристад Енерджи“, ограниченията на доставките от Близкия изток, особено към Азия, предоставят нови възможности за производителите от други региони.
Запасите в Азия, особено, се увеличиха значително. Китай използва периода на ниски цени, за да увеличи покупките на руски петрол, който беше изтласкан от европейските пазари заради санкциите. Част от тези резерви сега компенсират по-ниските доставки. Анализ на „Ристад Енерджи“ показва, че китайските складове бяха толкова добре запълнени, че част от пратките, предназначени за страната, бяха пренасочени към други азиатски нации.
По-важен фактор обаче остава търсенето. Макар запасите да не могат да замести недостига безкрайно, те се изчерпват по-бавно от очакваното заради намаляващото потребление.
Според Международната агенция за енергия (МЕА), най-силно засегнати в началото бяха нефтохимическият сектор и авиационната индустрия. По-високите цени и по-слабият икономически растеж постепенно започват да оказват влияние на различни индустрии. В Китай, например, част от пътуванията със самолет се заменят от скоростни влакове, а химическата индустрия намалява потреблението на петролни продукти или преминава към алтернативни суровини.
Съществуват и по-дълбоки структурни изменения. Американската Агенция за енергийна информация съобщава, че търсенето в Азия спада по-бързо от очакваното. В големите китайски градове електрическите автомобили вече съставляват повечето от новите регистрации. Подобна тенденция се наблюдава и в Европа, където през март 2026 г. продажбите на нови електрически коли са били с почти 40 процента по-високи в сравнение с предходната година. Има и ускорение на внедряването на термопомпи и решения, намаляващи употребата на изкопаеми горива.
На този фон, „Ристад Енерджи“ поставя въпроса дали световното търсене на петрол изобщо ще се върне към предходните нива след конфликта. Според компанията, кризата е засилила загрижеността относно енергийната сигурност и е ускорила процесите на диверсификация и електрификация. Те дори прогнозират възможен глобален свръхпредлагане на петрол чак през 2027 г.
Част от бъдещото предлагане, вероятно, ще бъде абсорбирано от нуждата на страните да възстановят стратегическите си резерви. Но дори и при спад на цените, остава неясно дали светът ще се върне към предишните нива на потребление.
Причината е, че както правителствата, така и потребителите все по-често преосмислят своята зависимост от изкопаемите горива. Тази промяна може да се окаже най-дълготрайният ефект от кризата в Близкия изток.
