Текущите застраховки остават сравнително икономични, като много от тях не показват значителни изменения в цените. Това сподели за БТА председателят на Управителния съвет на Асоциацията на българските застрахователи Николай Станчев, който обсуди текущата ситуация в сектора и актуални въпроси от застрахователната индустрия.
Станчев посочи, че добрата застраховка за стандартен апартамент обикновено струва между 60 и 100 евро на година – почти равно на разходите за една вечеря навън със семейството.
На същото мнение е и относно задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, като подчертава, че не можем да говорим за значително поскъпване.
„Ако се погледне по-продължителен период, ще забележим, че средната цена на пазара днес е сравнителна с тази от 2021 г. В рамките на последните пет години тя е увеличена с около 6,5%, докато инфлацията достига около 42%, а разходите за ремонти и труд – над 105%. В последно време наистина се наблюдават колебания в цените на някои категории превозни средства, което е естествена реакция на пазара след оттеглянето на застраховател, който дълго време предлагаше полици на цени под себестойност,“ добави Станчев.
Той поясни, че при обсъждането на цената на застраховката „Гражданска отговорност“ трябва да се има предвид основната ѝ цел – да осигури защита на хората, засегнати от пътнотранспортни произшествия. Поради това е важно полицата да остане достъпна, но и да предоставя необходимите финансови средства за изплащане на обезщетенията.
Относно „сезонните“ застраховки, Станчев отбеляза, че вероятно съществуват очаквания, че цената им е пряко зависима от периода на покритие – ако е например за шест месеца, цената трябва да бъде приблизително половината от годишната. Въпреки това, той напомни, че при застраховането премията зависи не само от срока на покритие, но и от риска. „При мотоциклетите, например, именно месеците на активна употреба са с най-висок риск от инциденти. Ето защо не е реалистично цената на сезонната полица да е основана единствено на времето“, добави той.
Затова темата за сезонността е по-сложна, отколкото изглежда. От една страна, мотоциклетите се използват само през част от годината и е напълно разбираемо собствениците им да търсят по-гъвкави опции. От друга страна, законодателството изисква всяко регистрирано моторно превозно средство да има активна застраховка „Гражданска отговорност“ за целия период на регистрацията.
Следователно, ако се въведе „сезонно“ застраховане, е необходимо да има ясен механизъм какво следва след изтичането на сезонната полица – дали регистрацията на превозното средство ще бъде временно спряна, и няма да участва в движението, или ще бъде сключена нова застраховка, поясни Станчев. Тези практически въпроси в момента се обсъждат в работна група, в която участват представители на мотоциклетистите, институции и Асоциацията на българските застрахователи. Целта е да се намери работещо решение, което да отговаря на потребителските очаквания, но същевременно да гарантира, че няма да останат нерегистрирани превозни средства без задължителна застрахователна защита.
На финалната права е въвеждането на системата „бонус-малус“, която свързва цената на „Гражданска отговорност“ с поведението на водача.
С приемането на две наредби, регулиращи функционирането на системата, Гаранционният фонд и застрахователите ще адаптират своите информационни системи. Ако всичко се движи по план, то системата може да започне да функционира в началото на 2027 г., съобщи Станчев.
Той добави, че застрахователите вече прилагат принципа „бонус-малус“ при оценка на риска. Разликата е, че досега всяка компания е имала информация само за собствените си клиенти. Новата система ще позволи споделяне на тази информация между всички застрахователи. Така, ако сте предизвикали щети, това ще бъде записано, независимо дали сменяте застрахователя си.
Така в крайна сметка системата ще стане по-справедлива. Шофьорите с добри застрахователни досиета ще могат да получават по-преференциални условия, а тези, които често предизвикват щети – по-високи премии. Това е основната идея на системата – цената на застраховката да отразява по-точно действителния риск.
През последните години застрахователите наблюдават увеличаващ се интерес към доброволните застраховки. Въпреки че автомобилното застраховане все още представлява около 70% от пазара на общо застраховане, по-бързият растеж на имущественото, здравното и други видове доброволно застраховане постепенно води до по-добре балансирана структура на пазара. Тази тенденция е потвърдена и от резултатите от национално проучване, проведено през май – делът на хората с основни доброволни застраховки почти е удвоен през последните шест години.
„Също така е показателно, че делът на хората, които се застраховат само заради законово задължение, е спаднал от 59% през 2020 г. до 32% през 2026 г. Това сочи, че все повече граждани избират доброволната застраховка, понеже виждат реална полза за себе си и семейството си, а не само заради задължението“, допълни Станчев.
Въпреки тази положителна тенденция, нивото на използване на доброволните застраховки у нас остава по-ниско в сравнение с повечето европейски нации, което показва значителен потенциал за развитие на пазара. Ако промяната в нагласите продължи, и хората получават повече информация и разбират по-добре предимствата на застраховането, все повече от тях ще започнат да го възприемат като естествен инструмент за защита на своето имущество, здраве и финансово благополучие, отбеляза председателят на асоциацията.
Той акцентира, че не следва да се чака рисковете да станат лични, за да се предприемат действия и най-добре е застраховката да се сключи преди настъпването на нежелано събитие.
Данни от Комисията за финансов надзор показват, че през 2025 г. имущественото застраховане е сред най-бързо развиващите се сегменти с ръст над 24%, а националното представително проучване за нагласите към застраховането показва, че делът на хората с имуществена застраховка се е увеличил от 16% през 2020 г. до 31% през 2026 г. – почти двойно.
Станчев подчерта, че основен фактор за тази промяна са увеличаващите се природни бедствия. Все по-голям брой хора разбират, че те могат да доведат до сериозни финансови загуби, а застраховката е най-ефективният начин за справяне с последствията. „Смятам, че активните информационни кампании на АБЗ през последните години също имат значителен принос. Когато хората получават практическа информация за рисковете и как работи имущественото застраховане, те са по-склонни да вземат решение да защитят дома си“, добави той.
Такава позитивна тенденция наблюдаваме и при земеделското застраховане, което е свързано с подобрените условия за съфинансиране на премиите – до 70% – чрез Държавен фонд „Земеделие“, както и улеснения административен процес. Независимо от това, част от средствата по схемата остават неизползвани. Станчев посъветва фермерите да се възползват от тази възможност, тъй като наличието на застраховка може да бъде решаващ фактор за оцеляването на стопанството при природни бедствия.
Станчев сподели, че здравното застраховане също бележи динамичен ръст, с увеличение на премийните приходи от около 23% за 2025 г., но основно в резултат на медицинската инфлация, тоест нарастващите разходи за медицински услуги.
„В страната тези застраховки обикновено се сключват от работодатели за техните служители и се считат за една от най-ценените социални придобивки. По наши данни около 600 000 души ползват такъв вид застраховка. Застрахователите биха могли да играят по-активна роля на този пазар, ако се уточни по-ясно нашето място в здравната система. Това би осигурило по-добър контрол върху качеството на медицинските услуги и по-ефективно управление на ресурсите“, заключи Николай Станчев.
