Винаги, когато Азиатският департамент изпадне в криза на пропагандните внушения спрямо българските „братушки“, идва ред на великодържавната ultima ratio, идва ред на алармата „турците идват“.
По принцип торбата с лъжите, която е на разположение на руската пета колона в България е пълна и дълбока. Но идват времена, в които дори и тази торба се изпразва. Остава писъкът – „турците идват“. Когато българите направиха Съединението, руската великоимперска дипломация бързо натисна Високата порта да прати войски в Източна Румелия. Портата не се хвана на въдицата… Възгласът „турците идват“ остана да виси във въздуха…
Когато рухна болшевишката империя, петата московска колона във и около БКП нададе силен крясък – „турците идват“. Каква демокрация, каква Европа бълнувате вие по жълтите павета – не виждате ли, че „турците идват“. Тръгнаха митинги, тръгнаха комитети за защита на „националните интереси“… Тръгнаха – между другото – и български агенти на Москва да подръчкват турци и помаци да бъдат по-радикални, по-нетърпеливи… Правеше се всичко за да се облече в плът и кръв писъкът – „турците идват“. Самите турци и помаци се оказаха разумни хора и не позволиха да ги използват като мюре.
Само че от Москва, макар и в криза, не можеха да си позволят да изтърват контрола си върху България. Заедно с елита на българските комунисти-реформисти, съветските другари си направиха турска партия в България. Всеки път, когато се разхлаби и разхлопа великодържавната примка около шията на България – можеше да се направи оперативно мероприятие, което дава възможност да се кресне – „турците идват“…
После дойдоха спокойни за Кремъл времена. „Газпром“ затвори монополния кръг над България, „Лукойл“ стори същото. Старите „братски“ служби от Москва и София приватизираха собствеността, а след това – и държавата на България. Организираната корупция привърза яко българското стопанство и институции към олигархичния контрол, чиито нишки се губеха някъде високо на североизток…
След 2010 г. бе даден стартът на масираната пропагандна война срещу България на българска територия. Средният българин трябваше да повярва, че Европа и НАТО са източникът на неговите посткомунистически дилеми и несполуки – и да поиска завръщане в евразийската кошара. Крадливите мушмороци начело на българската държава проспаха развихрянето на тази пропагандна – хибридна война. Защото се страхуваха от Кремъл. И защото гушите им бяха пълни… Хубави времена бяха – и за Москва, и за нейната българска пета колона…
Сложиха си говорители навсякъде – в обществени и в частни медии, в интернет портали, на път и под път – където се обърнеш в публичния живот на България. Сума ти партии си направиха, президент си избраха, измекяри си наредиха в цялата държава отгоре до долу… Правосъдие, специални служби, енергетика, финанси… Сложиха вето над модернизацията на българската армия. Никакво западно оръжие – въртим едни пари и рециклираме старите съветски бараки – самолети, танкове, съветските военни митове… Във военните училища преподаваме Александър Дугин… Чакаме НАТО да си отиде – а Русия да се върне.
… Сега задухаха други ветрове. Един след друг се затварят шлюзовете на криминално-олигархичния кремълски контрол над България. Отиде си „Газпром“. „Лукоил“ е още тук – да се надяваме, не за дълго… Санкциите изтласкаха Русия от Европа – и това може би е най-големият им успех досега. В България се разшета Магнитски. Заминаха си 2/3 от руските дипломати „с хладен ум, чисти ръце и смело сърце“. Преди броени седмици падна арогантното „служебно“ управление на един от най-ключовите кремълски служители в България. На границата сме да пробием функционалния монопол на руската пета колона в националните медии. Стъпка по стъпка се стесняват пътищата и ресурсите на руския колониализъм в България. Дойде време за последния аргумент от дъното на торбата с лъжи – „турците идват“…
В един идеален за Кремъл свят руският колониален контрол върху България може спокойно да се поддържа с два взаимосвързани аргумента. Първият от тях е турската опасност – вечно жива в съзнанието на преживелия пет века османско господство българин. Вторият – няма страшно, докато Русия е с вас, не се бойте от турците. Днес светът е далеч от идеален за интересите на Кремъл. Затова кризата на патронаша върху българските братушки ескалира другия аргумент – „турците идват“ – до кресчендо. Българският политически и обществен елит – доколкото изобщо се проявява като елит – има неотменимо задължение и пряка отговорност за разомагьосване на българското обществено съзнание от митологията на десетилетия настойчива великодържавна пропаганда.
Географското положение на България в центъра на Балканите превръща страната ни в обект на силен геополитически интерес от страна на двете основни регионални империи и техните наследници – Руската и Османската. Без влияние върху България никоя от тези империи не е в състояние да проектира каквато и да е своя стратегия за контрол и експанзия в южната и източната част на Европа. За мислещите български лидери това е очевидно още в епохата на Възраждането. Затова доктрината за освобождение на България е по същество доктрина за нейната принадлежност към модерна Европа. Само в Европа и чрез Европа България може да напусне порочния кръг на регионален имперски контрол от страна на Портата и на Кремъл. По този въпрос българите не правят изключение от всеки друг балкански народ – от гърци, от сърби, от румънци, от албанци…
Стамболов утвърди българския стратегически избор на европейска принадлежност в условия на безмилостен геополитически натиск от Русия. Той ползваше тактически своите добри връзки с Високата порта, за да отскубне България от нейната съдба на потенциална плячка, оспорвана между Петербург и Истанбул. Стамболов осигури на България половин век еманципирано от източните империи съществуване и развитие като модернизираща се европейска държава.
Днес ние трябва да разрешаваме аналогична дилема при съвършено различни обстоятелства. Огромен плюс за България в настоящия контекст е нейната много по-дълбока институционална интеграция в общностите на Запада – ЕС и НАТО. Огромен минус за България е липсата на подходящо лидерство – политическо, обществено, интелектуално, което да изведе страната от порочния кръг на нейните източни квази имперски зависимости и да гарантира нейната сигурност като интегрална част от евроатлантическото пространство.
Пред очите ни геополитическата конструкция на Европа преживява драматична промяна. След рухването на Стената централна и източна Европа апелираше за членство в НАТО и ЕС, за да избегне своята традиционна историческа съдба на буфер между конкуриращи се имперски интереси. Въпреки това, в продължение на 30 години посткомунистическа източна Европа продължи да бъде уязвима в средния терен между опитващите се да се разберат помежду си големи западни сили – Германия, Франция, Америка – и Русия.
Днес източна Европа е напълно еманципирана от този свой статут на уязвима част от Стария континент. Пред очите ни израства нов мощен геополитически център на североизток от нас. Това е Полша, която до две години ще притежава три пъти повече танкове от Германия. Това е Румъния, която се превърна в основен център на черноморска отбранителна политика за Атлантическия съюз. Това е Прибалтика, която заедно с новите страни членки на НАТО Финландия и Швеция се превръща в център на геополитическия контрол над североизточна Европа. Оттук нататък тези страни ще бъдат първостепенни геополитически фактори на Стария континент.
На югоизток от нас се разраства геополитическата проекция на променяща се Турция. През втората половина на 20-и век Анкара бе преден пост на Запада по югоизточната фронтова линия на Студената война. Оттогава насам Турция постепенно „отплува“ към една по-многоизмерна роля на стратегически фактор. Турция има силен – често арогантен близкоизточен вектор на проекция на сила. Турция има все по-инвазивна политика в Южен Кавказ. Балканската политика на Турция е особено активна в Западните Балкани, но амбициите й са, разбира се, непрекъснато да се разраства като влияние и контрол в целия регион. Турция не пропуска възможностите, които кризисното преструктуриране на източна Европа и Евразия й предоставя. България не е и няма да бъде изключение. Обърнете внимание на договора, който „служебното“ управление на България подписа с държавната турска газова компания „Боташ“. Толкова добри условия като „Боташ“ спрямо България не е получавал дори и „Газпром“. Питайте Радев защо…
Тектоничните геополитически промени в източна Европа са предизвикани от една основна причина – изтласкването на Русия като ключов геополитически фактор вследствие агресията срещу Украйна. Тук не е необходимо да задаваме въпроса кой ще победи в тази война. От гледна точка на своето стратегическо присъствие в Европа и участие в европейската икономика, политика и обществен живот, Русия вече изгуби тази война. Каквито и да са чисто военните резултати от руската агресия, между Европа и Русия падна една нова Желязна завеса и тя ще остане за десетилетия. Години, през които Русия няма да има дори и частично битие на европейска страна.
Как се позиционира България в тази динамично променяща се картина?
Ние сме пъхнали надълбоко главата си в пясъка на собствената си безпомощност и със страх очакваме какво ще ни се случи. Руската пета колона не просто използва този страх и безпомощност – тя дава всичко от себе си, за да ги максимизира. В условията, в които посткомунистическа Европа решително се еманципира геополитически от своето наследство на потърпевша от дълговековните имперски амбиции на своите съседи, България – обратно, затъва в своите най-разрушителни зависимости от имперска колонизация.
Русия си отива от Европа, но ние трескаво сме се вкопчили в Русия и се „борим за мир“ – за да „не ни вкарат във войната“. Ако не беше резултат на отблъскваща продажност, тази позиция би била христоматиен пример за геополитически идиотизъм.
В този контекст руската пета колона ни подава следващото звено на страха – ако не ви спасява Русия, „турците идват“. Първо, каква възможност имаме ние да „задържим“ Русия като наша „благодетелка“, та да ни „пази от турците“ в условията, при които Кремъл решително осакати своята геополитическа проекция върху Европа и отпадна от европейския свят? Защо плачете и назидавате, вие български петоколонници – да не би някой от нас да е прогонил оттук любимата ви Русия? Москва сама се „застреля в крака“ и отвори широк геополитически вакуум в източната част на Европа със своята агресия срещу Украйна. Сега алтернативни сили запълват този вакуум. Споменахме някои от тях – Полша, Румъния, Турция…
А България? Кога ще поискаме ние своя дял от новата конфигурация на стратегическите баланси в нашата част на Европа? Кога ще заемем достойното си място в международните си съюзи (НАТО и ЕС) и ще използваме ресурсите на тези съюзи, за да засилим геополитическата си проекция в двата региона, където нашата позиция има значение – Балканите и Черно море? Кога ще се пласираме като необходими – незаобиколими партньори на нашите съседи в източна Европа? Кога ще се потрудим да придобием тежестта, влиянието и силата, които ще направят България значим – по мащабите й – стратегически фактор?
Когато си отговорим на тези въпроси, ще можем да отхвърлим страха – слугинския страх от това, че можем да се превърнем в жертва на някого.
Второ, засилването на стратегическата позиция на съседката ни Турция в условията на оттегляне на другия голям стратегически фактор в региона – Русия, представлява и ще представлява съвкупност от предизвикателства за България и за целия Балкански регион. Няма, няма друго средство за отразяване на тези предизвикателства от собствената сила, увереност и политическа предприемчивост да гарантираме националната си сигурност с оптимално възможен принос към общата ни атлантическа система за сигурност. Ние затова сме в НАТО – защото като част от този алианс имаме на разположение повече ресурси за защита, отколкото сами.
Ама чакай бе, те американците ще ни изоставят… Американците не са ви осиновявали, че да ви изоставят. Всяка нация се грижи за собствените си национални интереси. Имаме благоприятната възможност глобалните американски интереси да се пресичат с българските национални интереси в определена степен в сферата на сигурността. Толкова.
Трябва да се осведомите с какво България е ценна за западните си партньори като фактор за сигурност. Основна роля на българската държава е да разширява и да увеличава ценността на България като фактор за сигурност в системата от интереси на Европа и НАТО. Не да си крием главата в пясъка – да не би някой да ни „ошета“. А да застанем на краката си и да максимизираме собствената си сила в синтез със силата на партньорите си.
Ако не го направим – вслушвайте се в писъка на петоколонните сирени: „олеле, турците идват“…
Искам да засиля страховете ви – не само турците идват. Идват и другите, всички други…
Геополитиката е сфера за проекция на сила. Който няма сила – отпада в историята, а от неговото наследство се възползват другите. Време е да се вземем в ръце – бих казал, крайно време е. Има само един фактор, който ме прави оптимист – на фона на множеството причини за песимизъм. Русия с нейната неумолима колониална политика спрямо България е в отстъпление. Може би частично, може би не за толкова дълго, колкото ни е необходимо. Но Москва е в отстъпление. За нас това е „прозорец на възможности“. Аналогичен прозорец на този, който на времето Стефан Стамболов отвори за България и плати за него с живота си.
Не очаквам нов Стамболов. Но нямам ли право да очаквам прилични и мотивирани българи начело на българската държава?
Анализът на проф. Огнян Минчев е публикуван в неговия фейсбук профил. Заглавието е на „ДЕБАТИ.бг“.
Още актуални анализи – четете тук
