Европейската комисия подкрепя приоритетите на нашето председателство, както и влизането ни в Шенген и еврозоната, стана ясно от думите на нейния председател Жан-Клод Юнкерслед проведеното съвместно заседание днес в Брюксел на българското правителство и Европейската комисия в Брюксел.
Подготвяният пореден доклад по Механизма за сътрудничество и проверка ще бъде положителен, допълни Юнкер. По думите му проектът за жп линия от Тирана до Варна ще получи подкрепата на Брюксел.
„Европа е част от ДНК-то на България и от първия ден на присъединяването на България към ЕС тя се държи като основател на ЕС, а основателите не винаги се държат като такива”, коментира той.
Основните приоритетите, които получиха зелена светлина от европейската комисия да получат пътна карта за членство до 2025 г. са четири. Това са дигиталния пазар, миграцията, новата бюджетна рамка на Европейския съюз след излизането на Великобритания и транспортната и инфраструктурна свързаност със съседите ни от западните балкани.
„Освен изброените приоритети за Председателството за стабилност, конкурентоспособност, сигурност, дигиталния пазар, няколко са темите, които биха прозвучали по-интересно. Една от тях е темата за Западните Балкани, за Балканския полуостров. Регионът има красива природа, работливи народи, изключително културно-наследство, което би могло да е интересно за цяла Европа“, обясни Борисов.
Премиерът използва случая, за да изрази мнение и по темата за отбранителните способности на европейските страни – макар все още основна структура в тази област да не е ЕС, а НАТО. По думите му така или иначе има припокриване между членките на двете организации.
„Изключително голям радетел съм за това в сферата на отбраната да се направи голяма ревизия за наличната бойна техника, за това дали в съвременните условия е достатъчно добре дислоцирана, за потенциални противници… Къде трябва да са първите отбранителни линии, ако ще се говори за война или за подготовка за война. След като ще харчим такива милиарди цяла Европа по линия на НАТО, нека да имаме една по-ясна позиция къде и как да бъдат дислоцирани”, заяви Борисов.
От думите му не стана ясно къде и какви заплахи вижда за членките на НАТО. В отговор на журналистически въпрос, Борисов обясни, че щом се очаква да се дават повече пари за отбрана, трябва и всяка държава да знае какви рискове вижда във външнополитически план ЕК: „Да ни дадат откъде ще дойдат заплахите. Съответно, тези граници да ги направим най-силни, да дислоцираме армия, ракети, самолети. А не да харчим купища пари – едни за самолети, други за танкове и да не знаем къде ще ги използваме“.
Той посочи, че българската индустрия може да си сътрудничи с други държави при изпълнението на военни поръчки.
