Смяната на управителя на БДЖ през изминалата седмица отново ни кара да обърнем поглед към проблемите с управлението на публичните предприятия.
Накратко: министърът на транспорта и съобщенията уволни управителя на „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД с мотиви лошо мениджърско управление на дружеството, нарушения при изпълнение на ремонтите на мотрисите и влошени финансови резултати за последното деветмесечие. Да не забравяме и че само преди 6 месеца – през юни, бяха уволнени директорът на холдинг БДЖ и председателят на съвета на директорите на държавния превозвач. Слабото управление на БДЖ – ПП не е новина за никого, а ниското качество на услугата, предоставяна от дружеството, от години е обект на обществена критика и безплодни опити за реформа и подобряване.
Източник: „Анализ на основните обемни и икономически показатели на „БДЖ – ПП“ ЕООД за 9-те месеца на 2020 г., публикуван на сайта на Агенцията за публични предприятия и контрол
По данни за последните 9 месеца (вж. таблица 1) дружеството е реализирало загуба в размер на малко над 11,6 млн. лева. Тя се е увеличила в сравнение с предходния период повече от двойно. Детайлен преглед показва, че основната причина за тази загуба е в 1) намалелите приходи от продажба на билети, които спадат с 13 млн. лева на годишна база и 2) високите разходи за амортизация на активите на дружеството, които, независимо че леко намаляват, не успяват да компенсират в достатъчна степен резултата от оперативната дейност.
Причината за намаляване на приходите от продажба на билети за периода може да се търси в усложнената обстановка покрай COVID пандемията и ограниченията на пътуванията през 2020 г. Същевременно държавата не е намалила своята подкрепа за БДЖ в изпълнение на договора за обществена услуга, която се запазва на ниво от 131,25 млн. лева на годишна база. Вероятно не са взети предвид никакви икономически и други фактори при определяне на текущата субсидия за дружеството от страна на държавата, което само показва, че държавното финансиране се движи единствено от инерция.
Все пак лошите финансови резултати не са нито изненада, нито прецедент. Въпросът, на който е по-важно да се даде отговор, е как да се подобри управлението на държавните предприятия – това се отнася не само за железопътния превозвач, но и за всички фирми, в които държавата има участие.
Както вече писахме приемането на закона за публичните предприятия (ЗПП) преди две години засега не е довело до съществено подобряване на процеса по прозрачно и ефективно управление на тези дружества. Дори и идеалното законодателство само по себе си не е достатъчно за подобряване на този процес, а ЗПП е далеч от идеален.
Политическата криза и смяната на правителството също се оказва по-скоро пречка пред подобряване на управлението на дружествата, като примерът със скандалите в ДКК е многозначителен.
Ако трябва да обобщим накратко каква следва да е последователността от действия с цел подобряване на управлението на публичните предприятия:
1) Преценка кои дружества извършват стопанска дейност и кои предоставят обществена услуга. Например БДЖ – ПП извършва както стопанска дейност, така и предоставя обществена услуга.
2) Тези, които извършват стопанска дейност, следва да се приватизират или ликвидират, независимо от финансовите им резултати.
3) С тези, които предоставят обществена услуга, следва да се включи договор. БДЖ-ПП има такъв договор, сключен с държавата. По отношение на ж.п. превоза например следва да се прецени дали, къде (по кои линии) и в какво количество (брой превозени пътници, поддържани ж.п. линии и т.н.) да се предоставя тази транспортна услуга.
4) В договора следва да се опишат ясно и точно параметрите на услугата – цена, количество и очаквано качество. Нарушението на тези параметри следва да е основание за промяна в управлението на дружеството. Намеса в оперативното управление на предприятието от страна на държавата не бива да се допуска.
5) Ускоряване на процеса по извършване на конкурси и назначаване на професионалисти в управлението на предприятията.
6) Агенцията за публични предприятия и контрол да започне да упражнява истински контрол върху дейността им и да предостави резултатите на принципалите на предприятията с ясни препоръки за действия.
7) Ясни санкции за неизпълнение на договорите и на изискванията на ЗПП, което вероятно ще изисква корекции в закона.
Анализът е на Института за пазарна иконономика
