В неделя Жирона си осигури участие в Примера дивисион за първи път в 87-годишната си история. Това беше магически момент за каталунския град и невероятен обрат за клуба, който през 2012 г. беше продаден за едно евро, тъй като имаше огромни задължения.
В последния мач Жирона имаше нужда от точка в домакинството си на Сарагоса, за да бъде сигурен, че ще завърши на второ място.На съперникът му беше достатъчно и равенство, за да си осигури и математически оставането в Секунда дивисион. Вероятно резултатът 0:0 можеше да се очаква.
Мачът напомни за срещата от световното първенство през 1982 г., когато Западна Германия победи Австрия с 1:0, а това осигури класирането и на двата отбора за фазата на директни елиминации. Двубоят остана в историята като „Срамът на Хихон“, след като тимовете бяха обвинени, че са договорили резултата.
Лесно е да се разбере защо в Жирона бяха предпазливи. Те можеха да си осигурят промоцията седмица по-рано, когато водеха с 1:0 на почивката при гостуването си на застрашения от изпадане Химнастик, но загубиха с 1:3.
Само преди две години те претърпяха един от най-сензационните провали. Каталунците имаха нужда от победа срещу Луго в последния кръг на сезон 2014-2015, за да си осигурят място в елита. Те обаче допуснаха гол в последната минута и това ги прати на плейофи. Там постигнаха победа с 3:0 като гост на Сарагоса, който завърши редовния сезон на 21 точки зад тях, но в реванша бяха разбити с 4:1 като домакин и отпаднаха заради повечето голове на чужд терен.
Този развой остави сериозни болежки в душите на феновете и играчите, а това не беше единствената сърцераздирателна история. Жирона загуби в плейофите през 2013 и 2016 г., като изглеждаше, че не може да се справи в решителните двубои. Поради тази причина в тима бяха толкова уплашени от пободен сценарий и през този сезон.
„Плейофите за нас не са награда, а наказание“, коментира ветеранът Елой Амагат, който е роден в града.
Всички искаха това да бъде избегнато и не се вълнуваха как ще бъде постигнато това.
Тези, които обичат драматичните моменти, със сигурност трябва да следят Жирона, тъй като те често включват отбора. Понякога в другия край на класирането. През 2010 г. Жирона запази мястото си в Секунда благодарение на гол от дузпа в края на последния мач. Тимът беше страшно близо до отпадането и през 2014 г. Назначаването на младия треньор Пабло Мачин през март се оказа гениално. Той вдигна отбора и го спаси, а след това тимът не погледна назад.
Друга изключително важна фигура пристигна скоро след колапса през 2015 г. Делфи Гели е известен с това, че си вкара автогол във финала за Купата на УЕФА между Алавес и Ливърпул през 2001 г., а попадението донесе купата на мърсисайдци. Той обаче беше много добър десен бек и основна част от отбора на Атлетико (Мадрид), който стигна до дубъл през 1996 г. Затова той е считан за най-добрият играч в историята на Жирона, тъй като кариерата му започна и завърши в любимия клуб. Феновете празнуваха, когато той се завърна у дома и стана президент на клуба преди две години. Привържениците го възприемат като един от тях.
Гели свърши превъзходна работа, като стабилизира клуба и работи в перфектна хармония с Мачин. Заедно те преодоляха разочарованието от миналия сезон и изведоха тима до Примера със скромен състав от местни играчи, които се превърнаха в герои.
Алекс Гранел е един такъв пример. Той е изхвърлен от академията на Жирона на 16 години и игра в долните дивизии, за да се завърне триумфално през 2014 г. и да се превърне в част от ядрото на отбора. Пере Понс, 24-годишен опорен халф, е в клуба от 2002 г. и отбеляза невероятен прогрес под ръководството на Мачин. Понс, който е фен на отбора от дете, заяви, че парите не са толкова важни, когато подписа първия си професионален договор. Сега той е идолът на „Естади Монтиливи“, който събира по-малко от 10 000 зрители.
Кметът на Жирона Марта Мадренас обеща да увеличи капацитета на стадиона преди следващия сезон, което е голяма новина за клуб, който рядко е имал такова намерение в миналото. Жирона е баскетболен град, а футболът беше пренебрегван с десетилетия. Клубът прекара почти половин век, между 1959 и 2008 г., в аматьорските дивизии. Финансовата ситуация беше толкова отчайваща, че отне около 20 години да се поправи една от трибуните на „Монтиливи“, след като беше разрушена от дъжд.
Във времето преди интернет, вестниците дори не отразяваха долните дивизии и феновете трябваше да научават резултатите от клубната база. Ако Жирона беше спечелил, знамето беше поставяно вертикално, при равенство – хоризонтално, а при липса на флаг, означаваше загуба, а това беше най-честият случай.
Поколения от привърженици не видяха прогрес, но две поредни промоции ги изведоха до Секунда през 2008 г. Това беше посрещнато от еуфория и беше изградена база от фенове. Повечето почитатели на футбола в града подкрепяха Барселона, но постепенно се обвързаха емоционално с местния клуб и сега гордо носят червено-бели фланелки. Хора с различни политически убеждения са обединени от любовта към Жирона.
Лесно е по трибуните да се забележат фенове от различни националности. Най-известният от тях е Ефах Кингсфорд – ганайски имигрант, който се запали по отбора и дори подканя други да подкрепят тима. Той бие на барабана си и вика „sisplau“ („моля“ на каталунски), а този възглас стана изключително популярен. Вече е трудно да си представите мач на Жирона без него.
Следващия сезон Ефах ще може да вика „sisplau“ на „Камп Ноу“ в каталунското дерби в Ла Лига. Той дори може да види представители на Манчестър Сити там, защото инвеститорите в клуба имат близки връзки с Пере Гуардиола, братът на Пеп, и това е причината да има партньорство между двата клуба.
В понеделник в Жирона имаше големи празненства за заслужения успех. Сега се очаква те да донесат емоции и драмите в Примера, като неутралните фенове няма как да не ги заобичат.
Майкъл Йокин, ESPN
