През 19-ти век хората проявявали силен, понякога нездрав интерес към човешки мутации и малформации. Тогава в книгата „Аномалии и любопитни явления в медицината” на учените Джордж Гулд и Уолтър Пайл бил описан ужасяващият случай на Едуард Мордрейк – човекът с две лица – едно нормално и едно на тила. Ето я и цялата легенда:
Една от най-странните, същевременно най-меланхоличните истории за човешки деформации е тази на Едуард Мордрейк. Той живял през 19-ти век и е смятан за наследник на една от най-благородните фамилии на Англия. Въпреки това той никога не признал титлата си, а недъгът му довел до неговото самоубийство едва на 23-годишна възраст.
Той живеел в почти пълна изолация, отказвал дори да вижда членовете на собственото си семейство. Едуард бил млад образован мъж, прилежен в ученето и необикновено надарен музикант. Фигурата му била изключително стройна и грациозна, а в лице приличал на древногръцки бог.
На тила му обаче имало още едно лице – на красива девойка. То било описвано като „красиво като мечта и ужасно като дявол”. Женският лик бил по-малък като размери и излъчвал огромна интелигентност, но в същото време неземна злоба.
Съвременниците на Мордрейк неведнъж виждали как лицето на задната страна на главата му се смеело подигравателно докато той плачел истерично. Очите на женското лице следели движенията на околните, а устните шептяли беззвучно неща, които само Едуард могъл да чуе. Той казвал, че злият глас не му давал покой и той губел съня си заради зловещото същество, залепено за тила му. Мордрейк наричал второто си лице „брат на дявола, който никога не спира да ми говори неща, чувани само в ада”.
Всичките усилия на Едуард били безпомощни да го отърват от изкушенията, които женското му лице шепнело в главата му.
„Заради някакъв непростим грях на дедите ми аз съм хванат в капана на този демон. Ден и нощ се моля да ме отървете от това подобие на човек, дори да се наложи да умра заради това”, казвал Едуард на малкото хора, които допускал до себе си – своите лекари.
Въпреки опитите им да го спрат, Едуард успял да се сдобие с отрова, която да сложи край на живота му. Преди да я погълне, той оставил писмо, в което казвал, че злото му второ лице трябва да бъде унищожено преди погребението му, иначе би продължило демоничните си шептения дори от гроба му. След смъртта си той бил погребан на пусто място без надгробна плоча, за да остане гробът му незнаен.
Ако сте гледали сериала „Американска история на ужасите” (American Horror Story), вече познавате историята на Едуард, която обаче завършва по различен начин. Според художествената измислица той започва да участва в цирк, докато на Хелоуин не избива всичките си колеги, които както и той, имали всевъзможни недъзи. Причината за това според историята са зловещите думи, които му нашепва втората глава, закрепена на тила му. След това Едуард се самоубива.
Зад зловещата и меко казано странна легенда всъщност стои истински медицински феномен. Латинското му название е „Craniopagus parasiticus” и той е подобие на сиамските близнаци. В случая обаче може да се приеме, че единият от двамата е недоразвит и расте като паразит върху тялото на другия.
Феноменът е изключително рядък, като по данни от 2016 г. са регистрирани по-малко от 10 подобни случая в историята. От тях само три са оцелели след раждането. Две от децата не доживели втория си рожден ден, а третото, станало известно като „двуглавото момче от Бенгал”, оживяло до 4-годишна възраст, когато било ухапано от кобра и починало от отровата.
Въпреки това се оказва, че историята на Едуард Мордрейк остава просто легенда – фактите около нея се оказват художествена измислица на двамата учени, написали книгата „Аномалии и любопитни явления в медицината”.
Доказателство за това е „оригиналната” снимка на Мордрейк, чиято резолюция е прекалено висока за 19 век. Освен това няма други документирани случаи на Craniopagus parasiticus, при които двамата близнаци са различен пол.
При всички случаи макар и истинският Едуард Мордрейк да е имал лице и на тила си, то едва ли е шепнело звуци от ада в главата му. Според научните доказателства „вторите лица” не са можели да комуникират с околния свят.
Разбира се науката знае твърде малко за медицинския феномен заради малкото документирани случаи, така че зловещата история на Едуард Мордрейк все пак може да се окаже чиста истина.
