Когато Стюарт Номимизу се преместил от Бирмингам, Англия, в Токио, приятелите му и семейството му започнали да се тревожат. Не само, защото рядко го чували, но той работел непрекъснато – от рано сутрин до късно вечер. Работните му часове били направо екстремни. Заради това близките му не вярвали, че работи чак толкова много, колкото казва.
За да им докаже, той документирал една седмица от неговия живот като „чиновник” във финансовата индустрия в Токио. Публикувал го онлайн, за да разберат новия му лайфстайл.
Видеото станало вайръл, с повече от милион гледания. В него е показана една седмица от най-натоварения период за финансовия сектор – от януари до март. Номимизу работил 78 часа в седмицата, 35 били за сън. Работната седмица продължила от понеделник до събота и малко от неделя, но това го няма във видеото.
При непрекъснати 80-часови работни седмици, Номимизу стигнал до там, че да припада. Когато натовареният период най-накрая приключил, той споделил, че целият му офис е болен.
Докато прекомерната натовареност за Номимизу е временна, има компании, в които хората работят на този режим с години. Маратонните работни дни са толкова срещано понятие, че японците дори имат специална дума „кароши”, която в буквален превод значи „смърт от преумора”.
Японското министерство на здравеопазването пусна първият доклад за „кароши”. В него пише, че в 23% от компаниите, служителите работят повече от 80 часа извънредно за месец.
„Японците много силно уважават колегите си, но имат неспособност да говорят за проблемите си”, каза Номимизу. „Има много хора, на ниски позиции, които биха оставали до късно, докато мениджърът не си тръгне в абсурдно късен час.” 26-годишният мъж обясни, че ако си тръгнеш първи, хората смятат, че не си отборен играч.
По-продуктивни ли са японците с това работно време? Номимизу не мисли така. Всъщност, увеличават се доказателствата, че дългото работене, не само че е зле за здравето ни, но е вредно за кариерата и компанията ни.
Кога по-малко значи повече?
Друга държава, в която работят повече, отколкото трябва, е САЩ. Скорошно проучване на „Галъп” показва, че работниците на пълно работно време в Америка, работят 47 часа на седмица. 18% от служители пък работят по 60 часа и нагоре.
Освен, че по този начин се лишават от време с близки и приятели, става ясно, че „офис мъчениците” по-рядко получават повишение.
„Установихме, че хората, които почиват 11 дни и повече, по-често биват повишавани”, каза Кати Денис, социолог.
Лаура Вандеркам, мениджър по изразходване на времето, заяви, че „мозъкът не може да функционира непрекъснато”. Прекомерната работа дори ни вреди. Ставаме нефункционални, липсват ни идеи и енергия.
Има няколко средства за претоварване. Голяма част от служителите смятат, че трябва да са в офиса, когато дойде шефът и когато си тръгва. Експертът смята, че това може би не е най-правилното решение.
„Шефът ви може да иска усамотение рано сутрин и всъщност да се раздразни.”
Лаура Вандеркам мисли, че много хора съзнателно не са готови да изграждат графика си така, че да почиват. „Тоест саботираме продуктивността си. Казваме си: ще работя цял ден, ще обядвам на бюрото и ще сърфирам в интернет.”
Ясно е, че извънредният труд не се плаща от работодателите. Учени от университета в Станфорд съобщиха, че продуктивността намалява рязко след 50-часова седмица, а тези които работят над 70 часа са продуктивни, колкото работещ 14 часа.
Подобни изследвания свързват дълги часове с отсъствията, дългосрочна загуба на паметта и липса на умения за вземане на решения.
Какво правят компаниите, за да се борят с неизбежното „прегряване”?
Големи японски фирми всъщност работят по въпроса. Тойота ограничи работните часове – 360 на година. Агенция Дентсу пусна план с 8 точки, включващ почивки и край на работния ден в 22:00, за да подобри работната среда, тъй много от служителите й се самоубиват.
В Германия, компанията БМВ и Фолксваген ограничават работните часове, извън нормирания работен ден, изпращайки им имейли.
