Вчера написах за „сладостите на социализма“. Разказах, че всъщност режимът на тока, с който сега комунистите на Корнелия плашат хората, е изобретение на късния живковизъм, че при тази бленувана от мнозина днес държава се полагаше по един хляб на човек и за други подобни прелести.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Един ФБ приятел споделил писанието, а друг потребител коментирал така:

Ти не си наред с главата! Имаше режим на тока, но ограничение за хляб не. Дори купуваха хляб да си хранят животните, че им беше по евтино. А хляба си беше хляб, истински без бухватели, подобрители и други боклуци. И още глупости си написал предизборно.

Истинският комунист се познава по това, че когато му кажеш една истина, която не му харесва, той не се занимава с твърдението, а направо ти вика, че си идиот, еврогей, педераст, соросоид и фашист.

За хляба имаше един виц. Партийният секретар и кметът минават по къщите на хората да проверят с какво си хранят прасетата. Минали в първата къща – с какво ги храниш – с хляб. Глоба.

Търчи и предупреждава комшията. С какво ги храниш – с кифли. Глоба. Търчи и обажда на другия.

С какво ги храниш. – А, храня ги, хвърлям им по един лев в кочината, да се оправят, големи са вече.

Истина е, че някои хора си хранеха животните с хляб, но го правеха не, защото беше по-евтино, а защото нямаше фураж. Това също е част от прелестите на Тодорживковата България.

Моето семейство докъм 70-а година пазаруваше хляб с купони. И се полагаше не по цял, а по половин хляб на човек. Купонът представляваше едно картонче с дните в месеца, което продавачката в хлебарницата промушваше с едно шило.

Помня, бил съм на 6 години, дали ми чантата, купона и ме пратили за хляб. Връщам се с хляба, ама купонът го няма. Настана ужас. Цял месец фамилията, живеехме доста хора в една къща, остава без хляб.

Хеле продавачката го прибрала и го върна жената.

Та така.

По-късно нямаше купони, но пред хлебарниците още в 3-4 часа следобяд се извиваха огромни опашки. Хляба обикновено го докарваха след 5, ама хората се редяха от по-рано, щото иначе можеше и да не стигне до тях.

Толкова за изобилието на онази държава.

Онази държава, комунистическата, Тодорживковата, държеше да се знае, че „партията ти дава хляба“. При социализма този идиом не беше никакъв идиом, а буквална истина.

Времето обаче изпра всичко.

Забравено е унижението, на което ни подлагаха полуграмотни партийни секретари заради единия хляб, забравена е демонстрацията на охолство и всесилност на гаулайтерите, забравено е всичко.

Отвращението от сегашните е взело връх. Само че те са същите. Абсолютно, даже и биологически.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!