Известната турската писателка Елиф Шафак, коментира в германското списание „Шпигел“, терористичния акт на Нова година в известния бар Reina в Истанбул, посещаван предимно от чужденци, при който загинаха 39 души. Заглавието казва много: „Моята Турция е мъртва като баба ми“.
Текстът започва със спомен за починалата баба, символ на Турция за родената в Страсбург и живееща в Лондон писателка. Тя й разказвала приказки, в които се смесвали различни култури и традиции. Днес и двете са мъртви – Турция и бабата на Шафак. Няма го многообразието, няма я онази пъстрота, съществуваща благодарение на ориенталската толерантност и мъдрост.
Шафак си спомня, в младежките си години, прекарани в Анкара, когато се е празнувала Нова година, имало е специална програма по телевизията, а след това фойерверки.
Прегръщахме се в полунощ, а баба се молеше на Аллах за един мирен свят, спомня си писателката и описва този изчезнал свят като смесица от източни и западни културни елементи, които са правели всички щастливи.
После обобщава: Всичко това обаче изчезна. Днес повечето хора живеят в културно гето. Турция стана националистична и религиозна, а режимът – все по-авторитарен. Всичко е черно-бяло. Обществото е силно разделено на „ние“ и „те“. Няма място за индивидуалност. Дори празнуването на Нова година е повод за силна поляризация на мненията.
За писателката изминалата 2016-та е най-ужасната за Турция заради многото терористични актове. Според нея атентатът на Нова година е последица от силните настроения срещу всичко западно – празници, дрехи, начин на живот, култура, отношения между хората. Във всички джамии се е говорело не за мира, а за отричане на Коледа, за отричане на Запада, посланията са били агресивни.
На финала на текста си Шафак отново обръща внимание, че цялата енергия на правителството отива за тероризиране на гражданското общество, което все още съществува в лицето на журналисти, интелектуалци и писатели.
Беше време, когато Турция беше пример за целия мюсюлмански свят с културата си, синтезираща най-доброто от Изтока и Запада, и с либералната си демокрация. Днес се страхуваме, че страна ни се превръща в сред най-лошите в Близкия Изток, завършва текстът.
