Българският лекарски съюз, Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и Министерството на здравеопазването подписаха Националния рамков договор за тази година, който ще влезе в сила от 1 април.
Служебният здравен министър Илко Семерджиев каза, че е положен изключително голям труд за подписването на договора, а преговарящите са постигнали значителни успехи.
Председателят на БЛС Венцислав Грозев смята, че средствата, управлявани от Здравната каса, не може да се харчат безконтролно. По думите му, тази година се дава значимост на извънболничната помощ, както и на това да се намали разходът в бюджета на Касата.
Венцислав Грозев допълни, че благодарение на увеличените средства в болничната и извънболничната помощ, се създава ситуация, в която болниците ще работят почти без лимити.
Едно от важните достижения в тези преговори за съсловната организация, е свързано с повече средства за болнична помощ и по-голям контрол при разходване на парите за лекарства. Има обаче и спорни моменти в документа, за които алармираха от Националната асоциация на работещите в спешната помощ. Те касаят обхвата на пациентите от личните лекари извън работното им време.
Над 13 млн. лв. е увеличението в първичната извънболнична помощ, а около 19 млн. лв. – в специализираната извънболнична помощ
Управителят на НЗОК д-р Глинка Комитов обясни, че с тези договорености, пациентите ще получат повече качество и обеми за доболнична и болнична помощ.
„Освен това за първи път от 18 години се постига и договореност с БЛС за самоконтрол. Това, което са правили досега стоматолозите. Оттук насетне по-лесно ще се овладява дефицитът на НЗОК, ако се очертава такъв”, обясни д-р Комитов.
Той допълни, че се предвижда намаляване на цените на клиничните пътеки, ако се достигне до преразход в бюджетите на болниците.
„Средствата, които НЗОК плаща на болниците всеки месец общо, са около 137 млн.лв., като сега се предвижда те да могат да надхвърлят бюджетите си с 3 на сто”, обясни Комитов.
Междувременно стана ясно, че Здравното ведомство ще създаде и поддържа регистър на пациентите с редки болести. Такъв регистър в момента се прави, а данните идват от експертните центрове. През март ще се тества пилотно, а внедряването и функционирането му трябва да стане след 30 април 2017 г.
